САМО МОЙ /YOONMIN/

90

По обяд Хосок се събуди и на Техюнг се падна „удоволствието” да се занимава с пиянското му състояние. Хосок миришеше ужасно, ходеше полузаспал, а главоболието му го правеше раздразнен и заядлив. Не излизаше на глава с приятеля си и въпреки че се намираше в неговия дом, се държеше като господар на света. Ким беше прекалено мек, за да откаже на прищявките му и прекалено натъжен, за да пропусне възможност да се разсее. Предпочиташе ролята на прислуга, отколкото самотата и задълбочените разсъждения, които само го напрягаха.

-Искам вода. – Хосок се прозя звучно и качи краката си върху холната маса, почесвайки тестисите си през плата на червените си боксерки. Гледаше някакъв екшън филм с едно око, докато опитваше да се отърси от махмурлука.

-Заповядай. – Техюнг му подаде пълна чаша с вода и седна до него като много бързо съжали за това си действие. Хосок наистина миришеше отвратително. – Отиди да си вземеш душ, ще се почувстваш по-добре.

-И така съм си добре.

Последва мълчание като чернокосият се облегна назад и върна полупразната чаша на домакина. Правеше се на силно заинтересован от филма, въпреки че погледът му често отскачаше встрани от телевизора. Техюнг се канеше да попита нещо друго или да заговори за филма, колкото да не се чувства неловко в настаналата особена атмосфера. Хосок обаче го изпревари.

-Къде е русият?

Въпросът му изненада Техюнг и го остави без отговор за няколко секунди. Имаше ли значение къде бе Джимин? Дори в съседната стая той сякаш беше отлетял надалеч. Толкова далеч, че вече липсваше на Ким.

-В спалнята – отговори той простичко. – Почива си.

-Чукахте ли се? – Хосок се изсмя гръмко в лицето му, чувствайки се безкрайно горд от нетактичния си въпрос.

-Хосок, мисля, че е време да спреш... – Техюнг не успя да довърши укорителната си реч, защото телефонът му звънна в този момент и го прекъсна. Обаждаше се Мино.

-Ало? – Ким заговори на слушалката и направи на другия знак с ръка да мълчи. – Какво става, Мино?

-Хей, Те! Как си? Не сме се чували скоро. – Мино звучеше бодър и засмян, а гласът му се превърна в истинско успокоение за тъмнокосия.

-Добре съм, подреждам вкъщи. Радвам се да те чуя.

-Аз също.