САМО МОЙ /YOONMIN/

30

Юнги седеше на ръба на леглото умислен. Зад гърба му, обърнат на противоположната страна, бе легнал Чим. Мълчаха, това бе единственото, което правеха последните четири дни.

Чернокосият започваше да се отчайва. Джимин не му говореше, не го поглеждаше, а това, което плашеше Юнги най-много беше, че по-малкият не напускаше спалнята. Лежеше свит под завивките с празно изражение. По-рано през деня, когато се беше появил пред Техюнг бе едно от малкото му излизания. Юнги не го виждаше да се храни и макар да не бе по цели дни у дома си, беше сигурен, че Джимин не докосваше каквато и да било храна. Беше блед и отпаднал.

Нямаше идея какво да прави. Какво да му кажеше? Как да привлечеше вниманието му? Всъщност опитваше ли изобщо? Да, Джимин го отбягваше, но и Юнги не бе по-различен.

Първите два дни гледаше как да избяга, но после осъзна друго. Да оставяше по-малкия сам бе много рисковано. Превзе го друга мисъл и макар и да се криеше от празния поглед си седеше вкъщи. Бе извикал Техюнг сутринта, за да не му се налага да излиза. И за да има някой с него. Използва "спешната работа", за да получи вниманието на някой. Дори само присъствието на Ким му се струваше достатъчно. Достатъчно да запълни дупката на самотата.

Но нито един не бе достатъчен да го излекува напълно. Нито един, само неговият Джимин.

Юнги пое дълбока глътка въздух и се извъртя плавно. Срещна гърба на по-малкия както и очакваше. Преглътна буцата заседнала в гърлото му, тази, която предвещаваше сълзи, и се покатери на леглото. Зарови нос в сгъвката на врата му и вдиша дълбоко. Ароматът му си оставаше все така опияняващ. Постави нежна целувка върху кожата там, докато ръката му внимателно обгърна тънката талия.
- Ей, любов - прошепна полугласно в ухото му, сетне дари и него с целувка.

Придърпа се плътно до другото тяло и го прегърна нежно, но здраво.
- Тази тишина ме убива, знаеш ли? - Юнги шептеше тихо, прокарвайки пръстите си през меките руси кичури. - Искам всичко да е както преди. Обичам те, съкровище.

Отговор не получаваше, нито звук, нито дори помръдване и въпреки тишината, Мин бе сигурен, че по-малкият не спеше. Отново докосна шията му с устни, раздвижвайки ги нежно. Ръката му се плъзна под тениската, с която бе облечено другото момче. Погали корема му с върховете на пръстите си, усещайки как потрепва срещу гърдите му. Правеше въртеливи движения около пъпа му, а езикът му не спираше да лигави млечната кожа.