САМО МОЙ /YOONMIN/

80

Тишината малко по малко започваше да вбесява Юнги. Сякаш живееше сам. Джимин не обелваше и дума. Стоеше затворен в спалнята, излизаше само, за да си отмъкне нещо от хладилника, а ако Юнги отидеше при него, го игнорираше. А това беше нещото, което чернокосият мразеше най-много – да не го забелязват. С настъпването на новата година си беше обещал да оправи отношенията помежду им. Но това му се струваше невъзможно сега, особено когато не си говореха.

Колкото повече време прекарваше сам, толкова повече омразата растеше. С какво право Джимин му бе сърдит? Та той правеше всичко за него и получаваше неблагодарно отношение! Джимин спеше в неговата спалня, в неговото легло, ядеше от храната, която Юнги беше купил със собствените си пари! Какво друго искаше? Беше необяснимо защо още го търси около себе си. Какво му даваше Джимин? Обичаше ли го? И след всичко, през което бяха преминали, Юнги не бе готов да се промени, но не бе готов и да го пусне. Преди ронеше сълзи, страхуваше се да остане сам. Не искаше да изпита това отново, той не беше жалък, нямаше да се моли на никого. Джимин щеше да бъде до него!

Зареден с тази мисъл, той реши най-сетне да повдигне темата за бъдещето на връзката им и да сложи край на мълчанието. Докато извървяваше краткото разстояние от хола до спалнята, имаше няколко секунди време, за да премисли подхода си. Можеше да бъде добър, макар че въобще не му беше до театри. Можеше да бъде и лош, Джимин си го заслужаваше, а той наистина имаше нужда да изпусне парата. Преди да беше решил влезе в стаята. Не видя Джимин на леглото, но когато се огледа съединиха погледи, той беше застанал пред огледалото.

Русокосият първи прекъсна очния контакт и извъртя глава, решен да игнорира Юнги отново. Мислеше си, че е влязъл, за да използва тоалетната, но след като не го направи, Джимин побърза да измисли начин, по който да избегне какъвто и да е контакт с него. Беше ранна вечер, можеше да се изкъпе и да си легне. Знаеше, че няма да заспи, не и с всичките си тревоги, но не му оставаше нищо друго освен да опита.

-Нека поговорим – предложи Юнги изведнъж.

Джимин остана загледан в отражението си. Не искаше дори да си помисля за Юнги, камо ли да говори с него. Щеше му се просто да сложи край. Дали тогава щеше да бъде щастлив?

Той се обърна към годеника си плахо и го подкани с очи.

-Не ми харесва да ме игнорираш и да си мълчим постоянно – сподели чернокосият, лутайки се между ролята на добър и лош.