САМО МОЙ /YOONMIN/

39

Ноември донесе повече студ отколкото се бе очаквало. Навън отново вилнееше буря, улиците бяха под вода, а температурите вкочаняваха всеки, осмелил се да излезе.

Обратно на шумната и студена картинка отвън, в дома на младата двойка бе налегнало спокойствие. Двамата лежаха в леглото, един до друг и гледаха стари техни снимки.

Джимин бе положил глава върху рамото на Юнги, прегърнал го през корема. Очите му почти се затваряха от умора, но усмивката не напускаше устните му. Някак всичко се нареждаше.

- На тази си много сладък - промърмори Юнги.

Джимин се притисна към него, нямаше сили да му отговори.

- Спи ли ти се? - Юнги зарови пръсти в косата му. - Хей, любов, искаш ли... - Той отмести лаптопа от скута си и се извъртя към Чим - да се позабавляваме преди сън?

Парк не му отговори, дори не отвори очи. Някъде в просъница чу какво му казва, но не улови смисъла на думите. Юнги се прехвърли върху него внимателно. Искаше да го има, искаше да го има сега. Не го бяха правили от повече от седмица и вече започваше да полудява.

Устните му се притиснаха във врата на другия и започнаха да се движат, лигавейки го. Отърка чатала си в този под него и изстена, макар и малко фалшиво. Джимин можеше и да твърди, че му се спи, но Юнги бе сигурен, че ако го възбудеше достатъчно и той щеше да го желае така отчаяно.

Парк поотвори очи и чернокосият го прие като знак да продължи.

- Ммм, Юнги, не сега. - Русокосият извъртя глава, но това не спря другия и той отново се върна на врата му. - Моля те, изморен съм.

По-големият не го слушаше. Бе му прекалено хубаво, за да мисли за последствията.

- Юнги - Джимин изскимтя и опита да го избута от себе си, но без успех. Паниката започна да си проправя път в съзнанието му и скоро бе единственото останало там. Само страх.

Всички кошмари, всички спомени, всички безсънни нощи. Бяха съсипали психиката му и оставаше малко, за да откачи. Сълзите се появиха сякаш по навик. Дишането му се затрудни, тялото му затрепери. Спря да чува, спря да вижда.

Юнги се смъкна надолу по ключицата на другия. Ръката му се вмъкна изпод тънката тениска и погали настръхналите зърна.

Изведнъж чу хлипове, които прекратиха действията му. Той надигна глава само, за да се сблъска с познатата гледка. Джимин плачеше, покрил лицето си с ръце. Мин се наруга наум. Толкова много се стараеше тези дни и сега, само защото мислеше с пениса си, беше съсипал нещата.