САМО МОЙ /YOONMIN/

49

Пътуването се стори на Джимин като цяла вечност. Тишината, напрежението. Бушуващите чувства в него го държаха на тръни. Беше толкова уморен, очите му се затваряха, но така и не успя да заспи. Юнги не бе казал нищо, единствено шофираше със замислено изражение. Джимин знаеше, че го кара да страда и колкото и да мразеше сърцето си, не можеше да го откъсне от чернокосия.

Настроението на момчето се приповдигна при вида на познатата табела, назоваваща името на родния му град. Нямаше търпение да види родителите си. Може би трябваше да спре всички напрягащи мисли и да остави тъгата назад. Беше си обещал да използва времето си с близките пълноценно.

Завиха по познатите улици, минаха през множеството легнали полицаи и видяха все същите къщи. Слънцето напичаше приятно и навяваше хубави спомени. Джимин познаваше града като дланта си, беше кръстосвал улиците толкова много. В тялото му се зароди гъделичкащо чувство, върху лицето му изгря първична усмивка. Щастието го обля, нетърпението стана едва сдържано. Усети прилив на енергия, искаше му се да изскочи от колата и да тича до дома. Движеха се прекалено бавно, сякаш Юнги нарочно отлагаше момента на раздялата.

Най-сетне завършиха пътуването. Мин паркира колата пред къщата на по-малкия, но никой не слезе. Чернокосият издиша шумно и стисна топлата ръка на другия.

- Ще ми липсваш - прошепна, гледайки го.

Джимин се усмихна леко и положи свободната си длан на бузата му.

- И ти на мен. - Очите му сияеха, Юнги не го бе виждал такъв скоро. Сърцето му се сви при мисълта, че не той бе отговорникът за щастието му. Топлината от ласката изчезна, а момчето се обърна и слезе.

Юнги го последва до багажника, помагайки му с куфара.

- Джимин! - женски глас се разнесе зад тях. - Джимин, момчето ми!

Дребна, кестенява жена се хвърли върху Парк, стискайки го силно.

- Така ми липсваше! - Тя улови лицето му в ръце и започна да го целува произволно.

Джимин дори нямаше време да реагира. Едва успя да я прегърне и тя вече бе започнала да разпитва.

- Как пътувахте? Леле, толкова се радвам да ви видя!

- Добре, мамо. Всичко е наред. - Джимин се усмихна широко.