САМО МОЙ /YOONMIN/

79

Следващия ден, макар и работен, Юнги прекара в дома си. Това принуди Джимин да се изолира в спалнята, за да не се засичат, макар че чернокосият използваше банята често и като че ли нарочно, за да го наглежда. А Чим не правеше нищо особено. Още се съвземаше от пиянските си преживявания миналия ден. Още размишляваше над случилото се с Техюнг. Спомените му го тревожеха. Не беше сигурен какво се бе случило в действителност. Не беше сигурен дали не е сънувал. Ала целувката бе толкова истинска , така реална. Думите „обичам те” се преповтаряха в главата му безброй пъти. Бе така хубаво да го чува и то от някой, който го казва искрено, който наистина го чувства. И Джимин искаше да го почувства отново. Искаше да бъде щастлив отново, да бъде обичан, прегръщан, целуван. Техюнг правеше точно така.

Парк изпитваше вина. Не можеше да разбере пред кой е по сгрешил. Пред Юнги, защото го замени с друг, защото изневери и му хареса, или пред Техюнг, защото му даваше надежда, а не знаеше дали ще може да поеме отговорност. Да носи целия товар сам не бе леко.

Сега лежеше на голямото легло сам, загледан в тавана. Чудеше се с какво да се разсее. Отхвърли идеята да чете, книгата, която си беше купил, бе пълна с романтични сцени и перфектни връзки. Джимин не можеше да понесе и ред повече от това точно сега. Не пожела и да сготви, не искаше да стъпва в кухнята, не искаше да вижда Юнги. Мислеше да тренира, напоследък се беше отказал от добрата форма и тялото му бе слабо. Но и това не се получи. Нямаше сили за нищо, нямаше желание да прави каквото и да е. Искаше да поговори с някой и преди да размисли, грабна телефона си и влезе в чата с Техюнг.

Как си?

Веднага, щом съобщението бе изпратено, Джимин поиска да го изтрие. Защо му писа? Почувства се странно развълнуван и притеснен. Спомените от новогодишната нощ, които обикаляха съзнанието му, не му помогнаха особено. Не знаеше какво да отговори, ако Техюнг повдигне темата. Може би трябваше да се извини, отново бе подвел приятеля си.

Добре.

Получи ново съобщение няколко секунди по-късно, както всеки път. И Джимин нямаше избор освен да продължи чата.

Какво правиш?

Нищо.