САМО МОЙ /YOONMIN/

20

Юнги кимна за последен път, с което изпрати журналистите. Младо момиче и момче с камера, което изяви желание да го снима, но Мин категорично отказа. Затвори вратата на офиса си, въздъхвайки тежко.

Тези хора бяха истинска напаст. Въпросите им, кой от кой по-глуповати, задавани стотици пъти. Макар срещата им да беше свързана с бизнеса на чернокосия, не пропуснаха да се ровят и в личния му живот. Разпитваха го за половинката му, дори отново зададоха баналния въпрос за сексуалността му. Сякаш това, че бе гей имаше как да се промени.

Занимаваха го с глупостите си цели два часа. Така го изнервиха!

Върна се обратно на стола си. Трябваше да се разправя с тези, които бяха разпространили клеветата. Такава глупост! Ким Намджун му беше изпратил съобщение, че трябва отново да се видят и да обсъдят нещо. Поредните изгубени часове. Разбра от Техюнг, че сред служителите била настанала пълна суматоха. Хората се интересували от това дали видяното по телевизията е истина, някои дори имали желание да напуснат. Още нещо, с което трябваше да се заеме.

Защо той? Защо той трябваше?

Много просто - бе работохолик. Не можеше да се откаже, сякаш бе пристрастен към изтощаващите го действия и точно като наркотик те го съсипваха. Променяха го, отблъскваха близките му хора,  изцеждаха го до краен предел. Работа, това беше в главата му. Спокойно можеше да остави разправиите на управителите, но някак не можеше да се пребори с желанието да го направи сам.

И просто го стори. Слезе в долните офиси в залата на служителите, където всеки бе зареял поглед в компютъра си. Реши да започне с това, но щеше да свърши и всичко останало. И то днес.

Защото така трябваше.

***

Джимин направи пореден кръг из стаята, състоящ се от трите крачки до прозореца и обратния път към дивана. Неправилен кръг, да, но той наистина се въртеше така непрестанно. Бе напрегнат, навън вече отдавна се бе стъмнило, минаваше осем и половина вечерта, а от Юнги нямаше и следа. Техюнг бе ходил до офиса му по-рано през деня, но не откри никой вътре.

А, да, Техюнг. Настроението му се бе оправило, малко по-бавно от обикновено, но бодростта му винаги бе от полза. Бе донесъл храна за обяд, за която Джимин настоя да плати и така и стана. Говориха си общи неща.