САМО МОЙ /YOONMIN/

34

Събота и неделя бързо се изнизаха и Юнги с недоволство прие, че трябва да отиде на работа. Поне днес, поне за бизнес срещата му.

И въпреки тези мисли, той се събуди с усмивка. Бе прекарал почивката си в дома си, заедно с любимия в мир и хармония. И любов.

Бе забравил колко е хубаво да чуеш мили думи, да почувстваш ласка, да видиш усмивка срещу себе си. Беше наистина хубаво и той беше наистина щастлив.

Размърда се в леглото, отваряйки очи. Завари лявата страна празна, бе леко разочароващо. Последните два дни се будеше с Джимин в прегръдките си, но сега него го нямаше. Надигна се и след като мина набързо през банята, за да се освежи, се отправи към кухнята. Дневна светлина постепенно поглъщаше коридора и скоро Юнги пристъпи в напълно светлата кухня.

Джимин беше седнал на масата и гледаше нещо на телефона си. Носеше слушалки и му отне известно време, за да забележи чернокосия.

- Добро утро - промърмори Юнги и се наведе за целувка.

Парк искаше да отвърне на думите му, но устните му бързо бяха заети от чуждите. Мин извъртя главата си настрани, с едната си ръка обхвана бузата на момчето, придърпвайки го към себе си, а другата опря на стола. Езикът му се изплъзна между устните и се заигра с отсрещния. Движенията бяха толкова бързи, Юнги сякаш се опитваше да погълне по-малкия. Той се вкопчи в тениската му и изстена леко от липсата на въздух.

Юнги се отдели бавно, спирайки на няколко сантиметра от подпухналите устни. Страните на Чим бяха почервенели, изглеждаше леко шокиран, но в очите му проблясваше искра, пламенна искра примесена с бушуващи чувства и много любов.

Русокосият се усмихна леко и премести длани върху бузите на годеника си.
- Добро и на теб - прилепи се за още от тази изгаряща целувка. Сърцето му задумка силно, изразявайки желанията си ясно. - Мислех, че ще станеш по-рано - прошепна върху устните му преди да ги съедини отново. Не можеше да се отдели, не искаше да го прави.

- Беше ми прекалено хубаво - Юнги надигна брадичката му, впивайки потъмнелите си очи в неговите. - Много си сладък докато спиш.

Джимин се усмихна широко. Усети как бузите му парят, но нямаше как да станат по-червени.
- Направих палачинки - побърза да смени темата той. - Ще закусиш, нали?

Юнги изхъмка в отговор и седна до по-малкия. Джимин донесе чинията с палачинките и течен шоколад. Мин винаги ги ядеше с течен шоколад.
- Да ти я намажа ли? - Юнги кимна.

Стоеше и наблюдаваше Парк с усмивка, докато момчето завиваше палачинката. То побутна чинията към него и тъкмо щеше да седне обратно на стола си, когато се озова в чуждия скут. Юнги го придърпа към себе си и зарови нос във врата му, убеждавайки се, за пореден път, че този аромат няма да му омръзне.
- Ще ме нахраниш ли?

Джимин се изкикоти сладко, поднасяйки закуската към устата на годеника си. Юнги си отхапа и започна да дъвче доволно. Раздвижи краката си и раздруса Чим. Той се засмя отново и се сгуши в гърдите му.
- Ти закуси ли?

- Не, чаках те.

Мин взе палачинката от ръцете му и отхапа. В следващия момент, изненадващо слепи устни с другото момче, избутвайки парчето в устата му.

Джимин не очакваше това. Положи усилие да преглътне през напиращия смях. Юнги го наблюдаваше все така усмихнато.

***

- Днес ще излизаш ли? - Попита Чим докато изплакваше насапунисаната чиния.

- Налага се - чернокосият се приближи, прегръщайки го в гръб. - Ще се върна възможно най-скоро.

Джимин кимна леко. Настроението му се бе помрачило изведнъж.

- Ще отида да се преоблека - заяви Юнги, целувайки бузата на по-малкия.

Стъпките му се отдалечиха и той се скри в спалнята.

Джимин прехапа устна. Изведнъж болката в гърдите му се бе завърнала. Съмнението, страхът, тези чувства го съсипваха. Какъв наивник само. Юнги му обеща звездите и той се хвърли в обятията му без да се замисля. Ами ако всичко това бе една лъжа?

Разбира се, че бе лъжа. Кой човек се променя толкова бързо? Кой загърбва истинската си същност, кой променя отношението си, кой потулва демоните си само за ден? Нима Юнги бе способен на това? Не, той бе чудовище, човек, неспособен да обича.

Но Юнги не бе толкова лош, нали? Той целуваше, прегръщаше, усмихваше се и шептеше красиви думи. Той караше коремът на Джимин да се преобръща, караше сърцето му да бие ожесточено в гърдите, караше усмивка да изгрява на лицето му. Юнги не бе толкова лош, нали?

И докато двете гласчета, в главата на Парк, спореха той така и не достигна до отговори.

Можеше ли Юнги да се промени? А можеше ли да обича?