САМО МОЙ /YOONMIN/

51

Общият ни фик с KimTlenyung е вече качен в профила ми. Ще се радвам ако му хвърлите едно око😉.

***

- Е, как върви при теб? - Джаксън надигна чашката с водка и отпи.

- Все така - домакинът въздъхна и разклати своята.

- Трябва да ти се извиня.

- За?

- За Мино. - Техюнг надигна чашата и преглътна шумно.

- Няма за какво.

- Не, напротив. - Другият се надигна и го изгледа сериозно. Бе седнал на малка табуретка срещу дивана и настоятелно впиваше очите си в отсрещните. - Прецаках нещата.

- Това си е между теб и Мино.

- Знам, че ти е трудно, но....

- Не ми е трудно! - викна Ким срещу него.

- Знам, че го обичаш.

- Ще спреш ли да говориш за това? - Изгледа го гневно.

- Не, няма! Има неща, които трябва да чуеш. - Джаксън прокара език по устните си, навлажнявайки ги. - Винаги съм ти завиждал, знаеш ли? Мино постоянно говори за теб. Не те познавам, не съвсем, но вече знам, че си преуспял. Ти си изучен, имаш хубава работа, даваш мило и драго за него и на всичкото отгоре си и добър човек! Ти го заслужаваш.

- Той не ме обича.

- Но има нужда от теб - опонира кестенявият.

- Защо ми казваш всичко това?

- Защото знам, че страдаш. Не бива да го забравяш, няма нужда. Вие сте един за друг, просто не по онзи начин. - Джаксън отпи отново. Усещаше как алкохолът го хваща малко по малко. - Аз съм провал.

- Какво стана с вас? - Този въпрос човъркаше Техюнг от толкова дълго. Бе минал през всякакви теории, бе си представял какво ли не. Беше стигнал до там, да се надява, че чувствата на Мино са все още там. Че е прекратил отношенията си с Джаксън заради него.

Дойде моментът на истината.

- Не съм особено романтичен - обясни Джаксън. Гласът му се бе снишил. - Да кажем, че беше само секс.

- Не си ли изпитвал някакви чувства?

- Разбира се. Между нас имаше нещо доста силно, но и...кратко. Нараних и двама ни.