САМО МОЙ /YOONMIN/

2

Юнги прокарваше пръстите си през русите коси на Чим. По-малкият спеше, потрепвайки от време на време. Бе се свил от дясната страна на Мин, тънкото одеало покриваше кръстта му, а по лицето му си личаха засъхващите сълзи.

Юнги се подсмихна на пръстена. Момчето бе негово, още не официално, но той знаеше, че Джимин нямаше да посмее да откаже.

Русокосият се размърда в съня си. Отвори очи и веднага съзря усмихващия се Юнги.
- Добро утро, съкровище. - той прошепна, улавяйки нежно едната ръка на Парк и дарявайки всяко кокалче с целувка. - Как спа?

Джимин отдръпна ръката си и се изправи рязко. Веднага съжали, когато острата болка в кръста го накара да извика. Юнги се надигна след него и постави ръцете си на раменете му. Парк се отдръпна като попарен и го погледна с цялата омраза, на която беше способен.
- Не ме докосвай! - той изсъска сращу чернокосия и опита да се изправи.
- Съкровище, какво има? - Мин продължи с театъра си - Искаш ли да ти помогна? Ела...

Джимин не го слушаше. Той стана от леглото, увивайки одеалото около кръста си. Едва се движеше. Всяка крачка му носеше болка. Много бавно успя да стигне до вратата на банята, подпирайки се на нея. Юнги го наблюдаваше със задоволство. Според него момчето си го заслужи.

Чим влезе в банята и пусна горещата вода. Остави одеалото да се свлече на пода и застана под силната струя горещи капки. Облегна главата си на стената, докато капките се разбиваха в гърба му. Мускулите му започнаха да се отпускат, а той просто седеше, наслаждавайки се на това да е сам.

Джимин се нанапрегна, усещайки две силни ръце да се увиват около талията му, последвани от деликатни целувки по лявото му рамо. Чуждо тяло се долепи до неговото и той ясно долови всяко очертание на стегнатите гърди и корем.
- Вчера не отпразнувахме рождения ти ден. - Мин заговори с дрезгав глас - Ще се прибера по-рано и ще отидем на вечеря. Облечи се подобаващо, ще те водя в изискан ресторант и нямам намерения да се срамувам от външния ти вид.

Парк преглътна огорчението си. Чувстваше се уязвим между стената и чернокосия, но въпреки това се усмели да проговори.
- А какво ако не искам?

Юнги се подсмихна. Последва силна плесница по дупето на Чим. Той извика от изненада, усещайки парещата болка да се разтила по зачервената буза.
- Нямаш избор. - Мин изсъска в ухото на по-малкия - Сега излизай!

Юнги го отдели от стената и издърпа извън душ кабината, затваряйки стъклената врата, скривайки се от погледа на Парк.

Джимин се примири с малкото си време под душа и бързо излезе от банята. Взе халата си и загърна тялото си с него. Стичащите се капки вода, попиха в дебелия плат. Чим побърза да си извади дрехи и да се облече преди Юнги да излезе от банята. Русокосия се стремеше да не провокира Мин по никакъв начин, за да не пострада отново.

Парк сушеше косата си пред огледалото, когато чу Юнги да излиза от банята. Бяла кърпа покриваше слабините му, черната му коса се бе спластила и падаше върху челото му на клечки. Млечната му кожа отразяваше светлината в стаята и по-малкият спокойно можеше да го определи като дявол в ангелска обвивка.

Джимин го наблюдаваше тайно в огладалото, наслаждавайки се на красотата му. Мин си извади бельо и свали кърпата си, оставайки чисто гол пред погледа на Чим. Русокосият затаи дъх, спирайки действието си. Юнги усещаше погледа на другия върху себе си, но това само предизвикваше задоволство у него. Той обу боксерките си и запристъпва към Парк. Джимин бързо извърна поглед от образа на по-големия.

Мин долепи полуголото си тяло до гърба на русокосия и уви ръцете си около тънката талия. Устните му започнаха да изучават шията на Чим. Парк не посмя дори да помръдне. Очите му, силно стиснати, не пропускаха горчивите сълзи. Устните му трепереха и той не спираше да ги прехапва.
- Погледни в огледалото, съкровище. - Юнги изшепна, захапвайки ухото на Джимин.

Русокосият отвори очи, позволявайки на няколко сълзи да покапят по бузите му. Очите му срещнаха жалката картинка. Как бе позволил да се стигне до тук и то отново? Имаше период, в който живееше в страх от Юнги. Преодоляха го заедно или поне така си мислеше Чим. Всичко се повтаряше. Не искаше да минава през това отнова. Не искаше да се чувства като парцал отново. Не искаше Мин да си играе с него, не искаше да го наранява отново. Физическата болка нямаше нищо общо с тази, която изпитваше вътрешно. Та той го обичаше, а това което получаваше обратно бе само болка.
- Толкова си красив... - Юнги шепнеше докато наблюдаваше Джимин в огледалото - ...и само мой. Скоро всички ще го научат.

Мин обърна Парк към себе си, улавяйки ръката му. Чернокосият отдаде голямо внимание на сребристия пръстен.
- Нямам търпение за сватбата ни. - Юнги целуна ръката му и впери очите си в чуждите.

Чим си поемаше въздух накъсано, опитвайки да възпре хлиповете си. Мин погали скулата му с палец, навеждайки си и дарявайки устните му с пеперудена целувка.
- Недей да плачеш, съкровище. Не ти отива.

Джимин кимна и се отдръпна рязко. Той заобиколи чернокосия и излезе от стаята.