САМО МОЙ /YOONMIN/

10

Юнги отвори двукрилия гардероб, въздъхвайки тежко. Бе се прибрал за един отпускаш душ. Облече се в обичайния си черен костюм, изсуши и раздели косата си на две.

Предстоеше му важна бизнес среща с Ким Намджун - един от най-влиятелните хора в сферата на Юнги. Мин се подсмихна - предлагаше много и нямаше как да му се откаже, което значеше сигурен успех.

Чернокосият хвърли поглед на все още разхвърляното легло. На белия чершав ясно личаха капчици кръв - спомен от вчерашната вечер. Той сбърчи вежди, така мразеше безпорядъка. В този момент телефонът му извибрира. Юнги го взе от шкафа под голямото огледало, виждайки съобщението от Техюнг. Беше му изпратил подробности за срещата с Ким.

***

- Гладен ли си? - Техюнг опита да развали неловката тишина с първото, за което се сети.

- Малко - Джимин нямаше желание дори да си отваря устата, но се чувстваше длъжен. Те изглежда наистина искаше да помогне или поне се опитваше да направи обстановката комфортна.
- Какво ти се яде?
- Ами... - Джимин се притесни. Да, беше гладен, но апетитът му бе някъде далеч оттук. - Аз не съм много сигурен - усмихна се невинно, очите му светвайки извинително.
- Добре...хмм - Техюнг наклони глава на една страна вгледан в Парк. Русокосият също наклони своята, продължавайки да я спуска надолу заедно с другото момче.

Двамата се гледаха объркано, докато на Техюнг не му стана смешно, очите му свивайки се, а белите му зъби, образувайки интересна усмивка. Джимин също се засмя, беше непринудено, някак истински. Те даваше всичко от себе си, за да го ободри.
- Искаш ли пица? - въпросът на Ким предизвика замисленото изражение на Джимин. - Оо, стига! Кой не обича пица? - Те нацупи устни.

Парк очакваше, че компанията му ще наподобява тази на Юнги - напрегната, сериозна обстановка, дори неприятна. Но Техюнг бе доста усмихната личност, такива изводи успя да си направи Чим, наблюдавайки детската му физиономия.
- Нека да е пица - Джимин се усмихна обратно.
- Каква искаш? Имам менюто на талефона - кестенявокосият извади телефона от джоба на сакото си, пръстите му зашариха по екрана сетне подаде устройството на Парк.

Джимин го взе внимателно и се зае да разглежда менюто, което Техюнг предвидливо беше скрийншотнал.
- Ето тази - той върна телефона, показвайки какво иска.

Те кимна и набра пицарията, поръчвайки.

***

- Е, приемаш ли? - Юнги разклати чашата с уски пред лицето си, кубчетата лед удряйки се едно в друго.
- Може ли човек да ти откаже, Юнги? - Намджун повдигна вежда многозначително.
- В такъв случай ще чакам обаждането ти - Мин стана от мястото си, готов да си върви.
- Ами малкият ти проблем? - Въпросът на Ким го спря. - Какво правим ако надуши нещо?
- Това няма как да се случи - Юнги отвърна твърдо.
- Аз искам да съм сигурен. Знаеш, че ще го държа под око.
- Няма нужда - Мин се обърна с раздразнено изражение - мразеше, когато подлагаха работата му на съмнение - той също е в играта. До края на месеца всичко ще ти се изясни.
- Надявам се да си прав - Намджун измърмори, отпивайки от своята алкохолна напитка.

Юнги изръмжа раздразнено и напусна ресторанта. Как само му лазеше по нервите.