САМО МОЙ /YOONMIN/

32

Една седмица. Толкова време бе минало от разигралата се сцена в спалнята. Тогава, когато Юнги си даде сметка за много неща.

За тази една седмица рязко намали часовете, които прекарваше в офиса, сведе ги до минимум. Спря да върши чуждата работа, осъзнавайки колко всъщност бе прекалявал. Ако оставеше наетите от него хора да го правят ежедневието му ставаше много по-спокойно и свободно, установи той.

Техюнг на няколко пъти му бе звънял да го уведоми за настъпили промени, които, радваше се Юнги, бяха все за добро. Може би наистина преувеличаваше. Може би трябваше да се успокои, да отвори очите си за неща, много по-важни от работата. За неща, много по-ценни от това.

Бе петък, Мин пътуваше към вкъщи. Обедното слънце напичаше улиците и изсушаваше капките дъжд по асфалта. "Доста приятно време за разходка" - помисли си чернокосият, усмихвайки се при мисълта за топлата длан на Джимин и искрящото му лице, докато седят на някоя пейка в парка. Бе по-скоро спомен отколкото плод на въоръжението му. Толкова много искаше да го превърне в реалност.

Паркира пред гаража на къщата и завъртя автомобилния ключ към себе си. Настана тишина.

Юнги си пое въздух, по-дълбоко от обикновено, и слезе от колата. Отвори задната врата и внимателно изкара красиво опакован букет цветя. Бе го купил на път за дома и силно се надяваше Чим да се зарадва.

Още с влизането си в къщата усети приятния аромат на домашно приготвена храна. Мин се усмихна несъзнателно. Нещата, които отдавна бе приел за даденост сега му се струваха повече от значими. Пристъпи навътре, зървайки Джимин на мивката. Изглежда миеше съдове и явно не забеляза присъствието на другия, шумът от абсорбатора и течащата вода го разсейваше.

Юнги се приближи тихо. Остави букета на плота до себе си и уви ръцете си около талията на по-малкия. Парк подскочи стреснато.
- Спокойно, любов моя - по-големият потърка нос в бузата му - аз съм.

Тялото на Джимин видимо се отпусна и той спря чешмата. Обърна се, още в прегръдката на годеника си, и съедини очите им.
- Идваш си рано - прошепна едва.
- Исках да те видя - Юнги се усмихна. Пръстите му отметнаха няколко руси кичура, сетне бавно се спуснаха по наранената скула, дарявайки я с нежно докосване. - Липсваше ми - на свой ред прошепна той.

Топлата му длан обгърна бузата на Чим. Стояха неподвижно, вгледани един в друг. Устните на Юнги се бяха извили в лека усмивка, но очите му проблясваха все така тъжно. Отсрещните го гледаха някак безизразно. Пръстите на Джимин се преплитаха нервно между двете тела.