46

722 59 58
                                    

Джимин светна лампата в антрето и заключи входната врата. Наведе се да събуе обувките си, когато се сепна. Тези на Юнги бяха там, едната в единия ъгъл, другата в другия. Русокосият прехапа устна. Пристъпи навътре в къщата, озъртайки се. Беше тихо, прекалено тихо.

Момчето съблече якето си и се върна да го закачи. Завъртя се в кухнята, отлагаше момента, в който трябваше да влезе в спалнята - там, където предполагаше, бе Юнги.

Въздъхна примирено и се запъти натам. Не беше направил нищо лошо, нали? Защо се тревожеше? Юнги нямаше да го направи на проблем.

Влезе в спалнята и я завари празна. Вратата на банята беше отворена и той успя да види тъмнината, обгърнала помещението. "Кабинетът" - присветна една мисъл в главата му. Реши да провери и там.

- Юнги? - Почука на вратата и се ослуша.

Изведнъж му бе отворено и Мин почти се хвърли върху него.

- Джимин! Джимин, къде беше? - Гласът бе дрезгав, дъхът му миришеше на алкохол.

- Излязох да се поразходя - отговори просто Джимин и се опита да го поведе след себе си по коридора, придържайки го.

- Къде? - Юнги не се отказа.

Парк свъси вежди и го настани на леглото.

- В парка по-надолу. - Защо го излъга?

- Сам ли беше?

- Ами ти, Юнги? Къде беше? С кого? Какво правихте? - Джимин скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа сърдито. Не можеше да си обясни защо толкова се бе подразнил на въпросите му. Все пак не бяха нищо особено.

- Сметка ли ми държиш? - Тонът му веднага изстудя. Гледаше го от ниско, седнал на леглото, но това не го правеше по-малко внушителен.

Джимин загуби увереността си на мига. Ръцете му се отпуснаха до тялото и той плахо се доближи до другия.

- Не, разбира се, че не. Аз просто попитах, скъпи. - Той се наведе, сливайки устните си с отсрещните. Юнги измърка в устата му и вплете пръсти в русите коси.

Парк знаеше, че не е редно. Знаеше, че не бива да се дава толкова лесно. Да му позволява да го манипулира. Имаше и друго. Юнги бе пиян. За пореден път Юнги бе пиян. Страхът, че това може би бе сериозен проблем, се заформи в душата на по-малкия и коремът му се преобърна неприятно.

- Искам те - прошепна чернокосият докато опитваше да проникне под блузата му. - Толкова те искам.

- Юнги, не сега. - Чим се отдръпна леко. - Почини си, любов моя. Изглеждаш уморен. Аз ще си взема душ и идвам да се гушкаме. - Целуна го за последно и се завъртя, бързо скривайки се в банята.

Сърцето му се беше разтуптяло, бе на косъм да му се отдаде. А още не беше готов.

Пусна водата и се съблече набързо. Спомени от изминалия ден, и по-точно времето прекарано с Те, изплуваха в съзнанието му. Беше му наистина приятно да разпусне, така както преди, а тогава излизаше толкова често. Винаги беше с приятели навън или на гости у някой. Не обичаше самотата и гледаше да я избягва по всевъзможни начини.

Момчето втри малко шампоан в скалпа си и започна да разтърква. Имаше нужда да се отпусне, копнееше за пълноценен сън. Стресът вредеше на съня му и той прекарваше нощите с отворени очи. А когато успееше да ги затвори попадаше в ада.

Чу шум зад себе си и параноично се обърна, но едва завъртял глава и вече бе опрян с лице в стената. Тялото на Юнги се долепи до неговото и той усети втвърдения му член между бузите си.

- Юн-ах! - Мин навлезе без предупреждение, груб и непоколебим.

Джимин стисна очи при внезапната болка. Лицето му бе притиснато между студеното стъкло на душ кабината и властната ръка, скубеща косата му. Не можа дори да си поеме дъх преди първия тласък. Беше толкова силен, разнесе се плясък.

Юнги улови едното рамо на Джимин, за упора и натисна главата му още повече. Започна да се движи бързо и некоординирано. Всеки път уцелваше различно място, а момчето в ръцете му плачеше неудържимо. Водата се разбиваше в гърба на по-големия, разгорещявайки го допълнително.

Не беше на себе си. Сякаш бе разярено животно, подивял и неконтролируем той не спираше. Движеше ханша си напред назад, доставяйки си удоволствие. Употребяваше тялото пред себе си и дори за миг бе се поколеба да продължи.

Джимин го поемаше със сълзи в очите си. Имаше ли избор? Това там не бе неговият Юнги, не. Това бе непознат.

Мин забърза и по-малкият разбра - беше близо.

- Ах! - Тежките пъшкания се усилиха и с последния дълбок тласък настъпи кулминацията.

Чернокосият се изпразни в измъченото тяло и облегна своето отгоре му.

- О-бичам те - проговори през накъсаните си вдишвания.

Джимин не му отговори.

Не даваше сърцето си на непознати.

***

Историята има над 10хил. прочитания! Благодаря ви страшно много!😘❤❤

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now