САМО МОЙ /YOONMIN/

78

С настъпването на ранния следобед на първи януари, повечето новогодишни купонджии вече се събуждаха. Махмурлукът гонеше и Техюнг, който опитваше да разбере къде точно се намира. Голяма част от изминалата нощ му се губеше, както и частта, в която се озовава в легло. Чие беше това легло? Огледа се, в стаята беше светло и слънчевите отблясъци предизвикваха още напрежение в главата му. Нямаше съмнение – беше изпил много. Надигна се бавно и опита да фокусира образите пред себе си. Намираше се в непозната спалня, стените бяха в кремав цвят. Имаше само голямо легло, малък гардероб и нощно шкафче. Видя чаша вода върху него. Точно от това имаше нужда. Отпи голяма глътка и премлясна няколко пъти. И сам усещаше отвратителния си дъх. Отново се огледа. Дебелата завивка, с която бе покрит, се изхлузи от раменете му и хладния въздух го накара да потрепери.

-Какво? – той погледна към тялото си и сбърчи вежди учудено. Беше гол!

Отви се напълно и си отдъхна поне малко, щом видя, че боксерките му си бяха на място. И все пак. Кой го бе съблякъл? Любопитството му го подтикваше да стане и потърси „похитителя” още сега, но се чувстваше толкова отпадна, че само след секунди, отново се излегна. Въздъхна тежко и опита да си припомни изминалите събития. Въобще кой ден беше? Какво се случи?

Беше на парти у Хосок, да това си спомни. Срещна Лукас и Марк. И Мино беше там със Сухо. А после какво стана?

Изправи се рязко, когато в съзнанието му изскочиха сцените, в които се целува с розовокосото момче и дори си ляга с него. Не помнеше друго, може би той го бе прибрал в дома си. Тази мисъл притесни Техюнг и не го остави да мисли повече. Трябваше да получи отговори на въпросите си още сега!

Беше готов да стане и напусне спалнята, макар и почти гол, но някой го изпревари. Чу приглушени гласове и след миг вратата на стаята се отвори, заварвайки отвития Техюнг, рошав и объркан.

-Те! – Мино се вмъкна вътре с усмивка. – Събуди ли се, пияницо?

Тъмнокосият си отдъхна, виждайки приятеля си.

-Какво става? – не се забави с въпроса си той.

Мино не спря да се усмихва и седна на ръба на леглото. Изглеждаше бодър и най-важното – той беше облечен.

-Изчезна вчера преди полунощ – започна да обяснява Мино. – Обади ми се и започна да мърмориш нещо. Дойдохме да те вземем със Сухо.