САМО МОЙ /YOONMIN/

5

Черната кола спря пред дома на двойката. Юнги излезе и отвори вратата на Джимин, подавайки му ръка. Парк я хвана и слезе, следвайки чернокосия.

Остатъкът от вечерята бе минал в мълчание. След като Техьонг си беше тръгнал Мин допи уискито си и задърпа Джимин към изхода. Личеше си, че е напрегнат, вероятно заради разговора си с Ким. Каквото и да е щеше да си го изкара на Чим.

Лекият захват, около ръката на русокосия, се превърна в силно стискане. Юнги го дърпаше към къщата, игнорирайки протестите  му.
- Юнги, пусни ме! - Парк опита да издърпа ръката си, но така и не попречи на действията на чернокосия.

Мин влезе в къщата, отивайки в спалнята. Чим се видя принуден да го следва. Чернокосият затвори вратата и врътна ключа, блъскайки Парк в нея.
- Как ще те чукам - Юнги говореше срещу устните на Джимин, захапвайки долната.

Чернокосият зарови глава във врата на Парк и захапа силно. Момчето извика от болка, усещайки как очите му се насълзяват. Чувстваше се толкова безсилен, не искаше да се подчинява, не искаше да бива унижаван. Но какво можеше да направи?

Юнги задвижи устните си и засмука наранената кожа. Заспуска се надолу, оставяйки следи от зъби. Стигна до ключицата на Джимин, където платът на блузата го спираше. Той плъзна ръцете си по талията на по-малкия, стигайки ръба на дрехата. Подпъхна ръцете си отдолу и обходи голата кожа.
- Юнги, моля те спри! - русокосият внимателно хвана ръцете на Мин, изваждайки ги пред лицето си. Допря устните си до вплетените им пръсти - Моля те, остави ме само този път! - прошепна, гледайки го умолително.

Юнги погали бузата му нежно и се подсмихна.
- Много говориш, съкровище. Разваляш всичко - той наведе глава, засмивайки се. Лукавата му усмивка се разшири повече при изричането на следващите думи - Остави ме да се погрижа за теб. И без това сексът е единственото за което ставаш.

Джимин потрепна. Заболя го, много го заболя. Той впери очите си пълни с огорчение в Мин и му зашлеви плесница. Не го бе правил досега. Не помисли, а това беше голяма грешка. Юнги реагира моментално. Очите му сякаш почерняха. Побесня. Издърпа Парк, бутайки го на земята. Изрита го с всичка сила в корема.
- Мръсна кучка! Неблагодарна курва! - крещеше като обезумял, нанасяйки поредния ритник.

Джимин се бе свил на топка в опит да се предпази. Тялото му се тресеше от неудържимия плач. Едва си поемаше въздух. Молеше се да умре тук и сега, просто всичко да свърши, но не. Мин не би го оставил така. Той щеше да го мъчи докрай, изпитвайки истинско удоволствие от това.

Изведнъж ритниците спряха. Долавяше се само тежкото дишане на по-големия и хлиповете на Чим. Юнги мина с ръка през косата си и вдиша дълбоко отново. Трябваше да помисли, ако продължеше с ритниците можеше да му счупи нещо, а не му се занимаваше с болници. Затова пък...
- Ела тук! - чернокосият хвана Парк за косата и го издърпа нагоре.

Пръстите на Джимин се вплетоха в косата му, там където болката беше непоносима. Едва се изправи на крака, когато беше изблъскан на леглото.

Юнги се покатери върху него, събличайки ризата си.
- Все пак ще си поиграем...