САМО МОЙ /YOONMIN/

84

Техюнг влезе в конферентната зала с разтреперени ръце, като едва задържаше чая и папките с документи в тях. По средата на помещението имаше голяма маса със заоблени краища с места за двайсетина човека. Около нея бяха наредени столове с извити облегалки, тапицирани в сив плат. Почти всички бяха заети от персонала. На събранието присъстваха управителите, секретарите и хората, които отговаряха за бюджета и вътрешния контрол. Техюнг беше един от тях и единственият закъснял. Той се усмихна сконфузно и измърмори едно „извинявам се”, сядайки до Джиу. Юнги стоеше точно срещу него с обичайното си студено изражение, което предизвика у Техюнг внезапно отвращение. До преди минути този човек, този многоуважаван бизнесмен, беше причинявал болка на партньора си, а сега, без никакъв срам и угризения, критикуваше работата на служителите, сякаш нищо не се беше случило. Що за човек беше той? Що за чудовище?

Техюнг надигна чашката си с чай, отпивайки бавно. Не отделяше очи от тези на Юнги, сякаш се бореха с погледи. Напрежението се покачи, между тях натежа нещо неизказано. Един от управителите обясняваше идеята си и нещо за намалял оборот. Техюнг не го слушаше. Ушите му бучаха, думите достигаха до съзнанието му приглушени и неясни. Мозъкът му работеше на вълна Джимин и всичко, случило се през последните месеци, се завърташе като на филмова лента. Видя първата му среща с Джимин, видя усмивката му. Спомни си колко срамежливо се представи русокосият, как през целия разговор поглеждаше към Юнги, сякаш, за да получи позволение да проговори. Видя болничната стая, в която хапваха пица и се усмихваха неловко. Видя денят, който Джимин прекара в офиса му, в който го закара до дома му. Видя първата им среща, която трябваше да приема като просто приятелско излизане, колкото и да не му се искаше. Видя и първата им целувка, видя уморените тъжни очи. Видя синините. Джимин винаги бе бил такъв. Във всеки спомен той се появяваше изцеден, смачкан от някаква невидима сила. Смачкан от Юнги. И Техюнг се чудеше – как не беше разбрал за това по-рано? Как не се беше усетил по-рано? Имаше толкова много знаци, толкова много случки, които тогава не можеше да си обясни. Но сега успяваше. Юнги стоеше зад всичко.

-Одобрявате ли, сър? – въпросът, на досега говорещия управител, изкара Техюнг от транса му. Омразата се беше натрупала в него и чак започваше да горчи на езика му, принуждавайки го да отпие нова глътка плодов чай.