САМО МОЙ /YOONMIN/

25

Джимин стреснато надигна глава, оглеждайки празната стая. Явно му се бе сторило. Понечи да затвори очи отново, но тогава телефонът звънна пак. Светлината от дисплея озари спалнята и момчето лесно го откри на нощното шкафче.
- Техюнг? - Прошепна изненадано и побърза да вдигне.
- Ало? - Чу се от другата страна.
- Какво има, Те? - Джимин разтърка сънено очи, опитвайки да изгони умората.
- Извинявай, че звъня толкова късно, дано не те будя, просто... - Ким направи пауза, за да подбере думите си. - Имам нужда от съдействието ти.
- За какво?
- Юнги...той е малко пиян - чуваше се силно бучене и Джимин се видя принуден да напрегне слуха си. - Почти сме пред дома ви...
- Отпред ли сте?! - Парк скочи от леглото и се разтърси за нещо, което да наметне върху пижамата си.
- Ами, наближаваме... - на Техюнг му идеше да потъне в дън земя. Как можеше да ръси такива глупости? Трябваше да се обади по-рано. Не, всъщност въобще не биваше да оставя Юнги да стигне до това си състояние.

Чернокосият се бе облегнал назад на предната седалка и мърмореше нещо тихо. Наистина бе подпийнал и то доста. Ким едва го бе изкарал от клуба, след което с множество усилия го бе натъпкал в колата, за да потегли към дома му. Не искаше да тревожи Джимин и знаеше, че не е редно, но нямаше да може да се справи с това сам. Горкото момче! Какво ли си мислеше? Някакъв никакъв прибираше пияния му годеник.
- Това не е добре - измрънка си Те под нос.

Бе затворил на Парк, нямаше какво да си кажат повече. Бяха на няколко минути до крайната цел и Техюнг усети доза притеснение. Защо бе това?

***

Колата спря пред малката къща, фаровете осветявайки улицата. Джимин пристъпи напред, обвил ръце около тялото си, в опит да се предпази от студа. Техюнг му махна с усмивка. Вратата на пасажерското място се отвори и някой едва не се строполи на земята.

На Парк веднага му стана ясно кой е този "някой". Приближи се до колата, наблюдавайки притеснено. Те се опитваше да преметне едната ръка на Юнги през раменете си, но той се дърпаше ожесточено. Накрая кестенявокосият успя да го убеди някак и вече го теглеше към къщата.

Съзирайки годеника си, Юнги се отскубна от захвата на другия и се вкопчи в по-малкия. Придърпа го към себе си и разби устните си в отсрещните. Джимин изскимтя изненадано, усещайки горчивия вкус на цигарен дим в устата си. Едната ръка на Мин се уви около талията на момчето, а другата заскуба косите му, не позволявайки да се движи.