САМО МОЙ /YOONMIN/

45

Джимин често сънуваше как Юнги го дарява със сладки целувки. Как му шепне любовни думи, как му обещава звездите. Ако допреди дни момчето жадуваше да срещне красавеца то сега не можеше да се отърве от него.

Срещаха се постоянно. Където идеше Джимин - Юнги беше там. Чернокоското нямаше друго обяснение за това освен вярата, че бе открил сродната си душа. Нормално бе за две сродни души да харесват едно и също, нали? С честите случайни срещи зачестиха и разговорите им. Юнги бе интелигентен, Чим сам се беше убедил в това, много точен и винаги успяваше да разсмее околните. Измежду общите приказки, които споделяха, не пропускаше да закачи Джимин, предизвиквайки мигновена червенина по бузите му.

Дните бяха по-светли и красиви, ежедневието бе по-цветно и интересно, а сърцето на Парк туптеше все по-бързо и по-бързо. До букета рози на бюрото му се появиха още множество такива. На леглото му, сякаш от нищото, изскочиха плюшени мечета. Шкафовете му се напълниха с любовни писма, а вечерите станаха по дълги, прекарани на телефона. Целувките вече не присъстваха само в сънищата му. Мечтата му да прокара пръсти през лъскавата черна коса се превърна в реалност. Лятото стана по-топло, изпълнено с пламенни нощи.

Джимин знаеше, че е влюбен още щом зърна усмивката на непознатия, още щом чу гласа му, още щом пръстите им се докоснаха. И докато изричаше думите "обичам те" той осъзна - нямаше нещо, в което да бъде по-сигурен. Защото коремът му не спираше да му напомня всеки път щом пеперудите запърхваха в него, защото ръцете му не спираха да изпускат лъжицата всеки път щом се разтрепереха, защото в сънищата му не присъстваше нищо друго освен любимата усмивка, защото сърцето му не спираше да нашепва: "Обичам го, обичам го, обичам го..."

Защото Юнги бе различен. Юнги бе специален, Юнги бе красив, Юнги бе перфектен, Юнги бе неповторим, един единствен. Защото Юнги бе неговата първа истинска любов. Бе неговата сродна душа.

***

- Благодаря, че ме докара. - Те кимна в отговор и напъха ръцете си в джобовете.

- Знаеш ли, Джимин, днес наистина си прекарах страхотно.

- Да - русокосият се усмихна, - беше наистина забавно и приятно.

- Може някой път да повторим? - попита несигурно Техюнг.

- Със сигурност. Обади ми се, когато си свободен.