САМО МОЙ /YOONMIN/

14

Юнги измърмори нещо полугласно, отваряйки очи леко. В стаята бе тъмно, завесите не пропускаха сутрешните слънчеви лъчи. Джимин предвидливо ги бе дръпнал, за да може годеникът му да се наспи, необезпокояван от светлината.

Мин се протегна за телефона си и виждайки колко е часа, го остави обратно на нощното шкафче. Бе девет и половина и чернокосият усещаше как това го разбуди. Обърна се към лявата половина на леглото, заварвайки я отново празна, Парк явно бе станал вече. Юнги въздъхна шумно и се надигна рязко, главата му замайвайки се. Чу силен трясък вероятно от кухнята. Хвърли поглед към затворената врата на тъмната стая и като се убеди, че няма как да прогледне през нея се изправи мудно. Отвори вратата и замижа, когато очите му се сблъскаха със светлия коридор.

Завари Джимин, коленичил на пода в кухнята, да събира парченца порцелан от потрошена чиния.
- Добро утро - по-големият промърмори сърдито, опрял се на вратата със скръстени ръце и неодобрително изражение.

Джимин се стресна от изненадващата му поява. Той надигна глава с притеснен поглед.
- Аз ли те събудих?

Мин не отговори. Отласна се от вратата и се приближи до по-малкия, клякайки пред него.
- Какво точно се опитваше да направиш? - изгледа го ядосано, тонът му бе рязък и студен.
- Ами аз... - Парк прехапа устни нервно - правя закуска, но изпуснах чинията и сега...

Юнги го изгледа настоятелно, очаквайки го да продължи. Погледът му смути Джимин и той сведе глава, срещайки издутите му боксерки. Мин винаги спеше по тениска и бельо, независимо от сезона, постоянното носене на костюм го изтощаваше, а така се чувстваше свободен. Доста добре му личеше сутрешната ерекция вероятно и причина за лошото му настроение. Чим облиза пресъхналите си устни, неотделяйки очи от мястото.
- Нещо много интересно ли видя? - Юнги надигна вежда въпросително. Сърдитото изражение не напускаше лицето му.
- Аз... - въпросът изкара Джимин от транса, в който бе попаднал. Той наведе глава, продължавайки да събира едрите парчета порцелан. - Съжалявам - смутолеви тихо и стана, отваряйки един от кухненските шкафове, за да ги изхвърли в кошчето за боклук.

Юнги също се надигна. Погледът му се плъзна по плота, забелязвайки чинията пълна с гофрети. Парк започна да мие съдовете в препълнената мивка, той не проговори повече нито погледна чернокосия. Мин не обичаше да го игнорират, всъщност това беше поредното нещо в списъка с неща, които мразеше. Той долепи тялото си плътно до това на русокосия, увивайки ръце около талията му. Брадичката му си намери място върху рамото на Джимин, така че похотливият му шепот ехтеше в ушите на по-малкия.
- Джимини, ти можеш да бъдеш едно много добро момче, нали?