САМО МОЙ /YOONMIN/

КРАЙ

Техюнг затвори вратата бавно с тежка въздишка. Остана загледан право напред в сумрака на коридора. Беше тихо.

Вътрешно потрепваше от смесените чувства и адреналина, който го беше завладял за секунди. Опитваше да успокои дишането си и да сложи отново маската на неуморимата упора. Пред очите му играеха черни петна, които го замайваха още повече, едва се държеше на краката си. И въпреки това продължаваше да се убеждава, че е добре. Беше добре в сравнение с Джимин.

Той се беше усамотил в спалнята без да каже и дума. Просто се бе измъкнал от ръцете на приятеля си, оставяйки го сам на стълбите, и се бе скрил зад леглото. Техюнг го виждаше да стои свит на земята с опряно чело в сгънатите си колене. Предпочете да го остави сам за малко и да помисли рационално над случващото се, но много скоро разбра, че бе напълно изтощен, за да успее да събере разпокъсаните парчета в съзнанието си. Всичко му се струваше прекалено объркано, че да може изобщо да се поправи и той си даде сметка, че правилно решение нямаше - трябваше някак да се опазят психически.

Стигна на самоход до кухнята, където си направи чай. Отчаяно искаше да се върне в добре познатото си старо ежедневие, когато му бяха напълно непонятни чуждите тревоги и когато единственото, което опитваше да излекува, беше разбитото си сърце. И тъкмо щом се заблуди, че е намерил лек, бе разбрал, че това е поредната неволя.

-Е, поне Хосок се оправи - oпита да разсее черните мисли с нещо положително, но това се превърна в поредната тежест, увиснала на врата му. Хосок си беше тръгнал, оставяйки апартамента празен и тих. И ако допреди минути се радваше на този факт, то сега даваше всичко, за да сподели мъките си с някого. Не знаеше какво да прави.

Когато да стои сам в кухнята му стана непоносимо, той реши да провери Джимин. Взе пълната чаша чай, която не беше и близнал, и се върна в коридора. Преброи стъпките си до спалнята наум докато вдишваше дълбоко и издишваше бавно. Почука с върха на кокалчетата на едната си ръка по дървената каса на вратата. Джимин надигна глава и му кимна, което Техюнг разбра като знак да се приближи.

-Хей, как си? - попита той тихо докато се настаняваше на земята до него. Подаде му чашата чай и остана приятно изненадан, когато Джимин я взе с две ръце и отпи жадно. След шумната си глътка той избърса устни с едно бързо движение на ръката и опря гръб в рамката на леглото.