САМО МОЙ /YOONMIN/

16

Пръстите на Юнги скачаха от копче на копче по черната клавиатура на лаптопа. Съсредоточеният му поглед не се отделяше от екрана, главата му бе потънала в меките възглавници, голите му крака бяха покрити с лека завивка.

До него на леглото се бе сгушил Джимин, положил глава на рамото му, увит в завивката до брадичката. Очите му бяха затворени, но не спеше. Наслаждаваше се на момента, момента, в който чернокосият го бе допуснал до себе си.

Нощта беше спокойна и двойката се бе подготвила за сън, Юнги, оставайки да работи до късно, както обикновено.

- Юнги? - Джимин прошушна, надигайки глава.

По-големият изхъмка в отговор, без да спира действията си
- Няма ли да заспиваме вече? - Русокосият се намести плътно до него. Единият му крак се спусна между тези на Юнги.
- Заспивай - Мин промърмори незаинтересовано, с желанието да бъде оставен намира.
- Ти също трябва да си починеш. - Малкият показалец на Чим се впусна в пътешествие по гърдите на чернокосия, докато очите на момчето го следяха неотлъчно. - Искам да ме гушкаш, може ли? - погледна го обнадеждено.

Юнги прекрати действията си. Веждите му се сключиха сърдито и той сведе глава към Джимин.
- Знаеш ли колко работа имам? - Изражението му бе меко казано раздразнено. - Всичко ми е на главата! Има толкова много неща, които трябва да се свършат, а ти...? Нямам време, нито пък нерви да се занимавам с лиготиите ти!

Чернокосият изглеждаше така сякаш иска да допълни нещо, но не получи тази възможност. Джимин се изправи в полу-седнало положение и сля устните им. Задвижи своите бавно, разтварвйки ги и обгръщайки другите в топла прегръдка. Не получи отговор, но не се отказа. Извъртя глава настрани и засмука леко. Ръката му си намери място на бузата на Юнги.

Леко докосване, толкова невинно, толкова нежно! Придържаше главата на годеника си докато пухкавите му устни си играеха с отсрещните.

Юнги бе притворил очи. Топлината, която излъчвале Парк бе незаменимо успокоително, а начинът, по който се целуваше - истинско удоволствие. Чернокосият бе изненадан от дързостта, но му хареса.

Джимин се отдели бавно, очите му все така затворени. Бе разочарован, че Мин така и не му отвърна. Отвориха очи едновременно. Юнги плъзна поглед по подпухналите влажни устни. Бяха сладостно искушение, само негови.

Русокосият приплъзна ръката си нагоре по бялата скула, галейки с палец.
- Моля те, не бъди груб! - Джимин говореше тихо. Тонът му беше някак отчаян.

Юнги го гледаше безизразно. Не се отдръпна, не го отблъсна, не му се скара, просто седеше и го гледаше. Парк не знаеше какво си мисли, не знаеше дали го слуша, дали ще обърне внимание на думите му, но се чувствше длъжен да опита. Той си пое дълбока глътка въздух и продължи малко по-уверено.
- Знам, че работата ти е много, знам, че те ядосвса и дори вбесява. Но моля те...

В този момент звън на телефон го прекъсна. Юнги се обърна към шкафчето, игнорирайки Джимин напълно, и грабна телефона си. Техюнг никога не звънеше толкова късно, освен ако имаше проблем.

***

Обещавам още една част най-късно след два дни.

animal_lover_fe
Nicole_1746