САМО МОЙ /YOONMIN/

53

Техюнг се втурна надолу по стълбите, обличайки якето си в движение. Едва съумя да затвори телефона и извади ключа за колата.

Вече навън, се убеди колко силен бе дъждът всъщност. Светлината от уличните лампи се отразяваше в мокрия асфалт и потрепваше леко при всяка паднала капка. Ким нямаше време да се наслаждава. Слънцето залязваше, а с това и температурите се понижаваха. Бе излязъл силен вятър, който бързо го разтрепери. Джимин стоеше някъде там на гарата и сигурно замръзваше.

Изтича до превозното си средство, навеждайки се надолу така, сякаш можеше да се предпази от водата. Тръшна се на шофьорското място и чевръсто запали колата. Първата му работа бе да пусне парното. Сложи колана и потегли. Автогарата не се намираше много далеч от дома му, но въпреки това той остана разтревожен. Искаше да направи услуга на Джимин, но може би на русокосия щеше да му бъде по-удобно и бързо да си викне такси.

Пусна радиото и превключи станциите. Надяваше се музиката да го разсееше. Защо се притесняваше така? Изминалата седмица не можеше да си намери място, главата му се въртеше, а мислите му все бягаха надалеч. Не можеше да се съсредоточи. Това му донесе и много проблеми. Юнги често го мъмреше и не пропускаше да го прониже с поглед всеки път щом закъснееше. Едва успяваше да привърши с работата си, а преди винаги му оставаше свободно време. Не можеше да заспи до късно и често се будеше през нощта. Сутрин ставаше със затруднение и пиеше голяма чаша кафе, но дори това не го разсъняваше. Обличаше първото, което му паднеше и се появяваше на работа рошав и изнервен. Спря да поздравява когото и да било, заяждаше се с Джиу безпричинно.

Колкото и да мислеше винаги стигаше до едно и също заключение - любовна мъка. Не се бе чувал с Мино откакто го целуна, но този път бившият не бе и звънял. Чудеше се дали това бе краят на отношенията им. Дали светлокосият не желаеше повече да го вижда.

Техюнг не възнамеряваше да остави нещата така, но му трябваше още време, за да се съвземе. Не можеше вечно да бяга, а единственият начин беше да говори за проблема. Това беше най-важното - да запази приятелството си и да не позволи най-близкият му да се отдалечи.

От друга страна заставаше и проблемът на Джимин. Не бе спирал да мисли за това. Наблюдаваше Юнги изкъсо, следеше всяка негова реакция. Беше сигурен, че този мъж имаше проблеми с гнева. Напоследък му се струваше по-уравновесен, но имаше нещо не на място. Нещо, което пропускаше.