САМО МОЙ /YOONMIN/

54

Ким склони най-сетне и пристъпи в малкото антре, събувайки обувките си. Другите двама бяха влезли навътре. Джимин се усмихваше широко и говореше развълнувано за семейството си и това, което бе правил с приятелите си. Техюнг следеше всяка мимика, всяка дума и всяко движение на Юнги. Изглеждаше му някак необичайно, но не можеше да улови какво не е наред.

- Може да си поръчаме пица - предложи Джимин, дърпайки куфара след себе си до дивана. - Ще стане най-бързо.

- Така е - съгласи се Те.

Доброто му възпитание крещеше, че трябва да си върви и да остави двойката насаме, но маниерите не бяха приоритет сега. Не знаеше кога ще му се отвори такава възможност отново, можеше веднъж завинаги да потвърди съмненията си. И то само, наблюдавайки поведението на сгодените.

- Юнги, скъпи, ще се обадиш ли на пицарията? - Джимин запита с тънко гласче, като се завъртя към мивката, измивайки ръцете си.

Мин единствено кимна и се заоглежда за телефона си.

- Аз ще се обадя - заяви Техюнг и измъкна своя от джоба си. - Какво ще искате?

Парк тъкмо избърсваше ръцете си в кърпата, когато го погледна.
- За мен "Маргарита". Мама ме тъпка като прасенце тези дни и ще гледам да е нещо по-леко.

Техюнг се засмя леко и кимна.
- Ами ти, Юнги?

Чернокосият го изгледа продължително.
- Същото. - Така му се щеше всичко да приключи по-бързо. Нямаше търпение да остане насаме с Джимин.

- Добре, значи две такива и аз ще си избера нещо.

- Може да си разделим една - предложи Парк, прегръщайки Юнги, - искаш ли?

Юнги се съгласи и побърза да си открадне една целувка.

Докато Техюнг поръчваше, най-големият най-сетне можеше да се наслади на любимия.

- Така ми липсваше, любов. - Той придърпа Джимин и зарови пръсти в тила му, целувайки устните му жадно. Вкусът им бе все толкова сладък, колкото го помнеше.

Отдели се бавно, взирайки се в очите му. Бузите му бяха почервенели, но усмивка искреше на лицето му.

- Щастлив ли си сега? - Джимин се притисна към гърдите му.

- Да, защото си у дома - отговори Юнги тихо и нападна пухкавите устни отново.