САМО МОЙ /YOONMIN/

26

Парк отвори очите си бавно. Болката в дясното не закъсня и той ги затвори по принуда. Главата му пулсираше и сякаш всичко се въртеше. Не можеше да разбере къде се намира, въпреки че ясно усещаше твърдата повърхност под себе си. На пода ли беше? Какво се случи? Опита отново да надигне клепачи, но успя само с едното око. Първото, което видя бяха краката на леглото. Бързо разпозна килима и осъзна, че бе в спалнята. На пода.

Помъчи се да се надигне, но му се стори непосилно. Чувстваше тялото си толкова тежко. Подпря се с една ръка и се изтласка бавно нагоре. Другата му мигновено се уви около корема, болката бе толкова силна, че за момент възспря притока му на кислород. Момчето изпъшка тихо, идеше му да крещи с глас, но само този тих звук се откъсна от устните му. Нещо в корема му се надигаше и заплашваше да излезе през устата. Имаше нужда да отиде до тоалетната и то веднага.

С цялата си воля се насили да се изправи. Отне му много усилия, залитна няколко пъти, но накрая застана прав, подпирайки се на леглото. Вратата на банята бе леко открехната, подканвайки го към себе си, но на Джимин тези няколко крачки му се струваха като огромно изпитание.

Едва не се строполи на плочките пред тоалетната. Надвеси се над чинията и и изхлипа. Гърлото го стегна и от устата му се стече гъста слюнка примесена със стомашни сокове.   Изкашля се няколко пъти и се отпусна на земята. Силите го напуснаха и той притвори очи, изпадайки в безсъзнание.

***

Джимин се сепна и отвори окото си изведнъж (другото вече не можеше дори да се разтвори). Отне му няколко секунди, за да разбере, че се намира на плочките в банята. Подът бе ледено студен и момчето замръзваше. Надигна се бавно до седнало положение. Главата му се замая, но успя да издържи на желанието да легне обратно долу. Стана с болезнена въздишка и се спря пред огледалото. Ужаси се от образа в него. Рошава спластена коса, дясното му око бе отекло, клепачът толкова подут, че го възпираше да се отвори. Бе посиняло. Устните му бяха целите в кръв, около тях имаше следи от засъхнала такава. Какво се бе случило с него?

Опита да си спомни, но съжали щом се разрови в съзнанието си. Пред него ясно се появиха картините от вечерта, в която пиян, Юнги го преби до безсъзнание.

На Парк му идеше да плаче с глас, ала всеки мускул го болеше, всяка част от тялото му бе схваната. Пусна водата в мивката и се надвеси над нея. Напръска лицето си, макар че това не помогна особено. Едва се движеше, но в момента имаше нужда повече от всичко да си вземе душ.