САМО МОЙ /YOONMIN/

41

Здравейте! Искам да ви съобщя, че с KimTlenyung пишем общ short story. Надявам се да се вълнувате толкова колкото нас. А сега приятно четене!

***

Техюнг се взираше в телефона си сякаш, очаквайки той да му проговори. Бе неделя сутрин и след като цяла събота се беше нахъсвал, реши, че е време да се обади.

Пое си въздух дълбоко и набра номера. Какво толкова можеше да се случи? И преди му бяха отказвали, щеше да се справи. Сигнал след сигнал. Те чакаше, положил телефона до ухото си, но отговор така и не получи. Разочарова се, но в същото време се и обнадежди. Имаше още време да измисли какво точно да каже. Остана с надеждата, че обаждане ще му бъде върнато щом Джимин види, че има пропуснато такова.

Ким се надигна от кухненския стол и се завъртя около плота. Нямаше нищо мръсно или неподредено. Бе станал толкова рано, че се наложи да си намери работа докато часовникът отбележи поне единадесет. Не искаше да звъни толкова рано, но доста се вълнуваше. Реши да оползотвори свободното време като изчисти и подреди. Бе прекарал и съботата в същите дейности. Нямаше с кого да излезе. Мино спря да му звъни, не се бяха виждали или чували цяла седмица. Не смееше да се срещне и с Хосок и останалите тъй като подозираше, че те ще доносничат на бившия му.

Те се вгледа в лавицата, монтирана на стената. Бе покрита с декоративни цветчета, подаръчни картички, две свещи и най-важното - една снимка. Това бе единственото място от апартамента, където не кацваше и прашинка, защото младежът почистваше редовно и старателно с парцал и то само, заради тази една снимка. Бе запечатала момент на радост и любов. Мино, с голям сладолед в ръка и сияеща усмивка. Техюнг никога нямаше да забрави как я засне, как целият бе оцапан със сладолед и колко сладки бяха целувките на Мино. Защото тогава бяха щастливи и влюбени, защото тогава Те нямаше какво повече да поиска, защото имаше всичко. А единственото останало от това всичко бе проклетата снимка, която той отказваше да изхвърли. Или поне да прибере някъде. Не можеше. Имаше нужда да вижда това лице всяка сутрин преди работа, всяка вечер докато се хранеше, всяка нощ преди да заспеше. Така както някога го виждаше - усмихнат, влюбен и единствен. Само негов.