САМО МОЙ /YOONMIN/

36

- Кога ще слезе? - Хосок изръмжа изнервено.
- Спокойно де, всеки момент ще е тук. - Мино, който въобще не обръщаше внимание на нервния си приятел, не отдели поглед от телефона си и дори не трепна щом клаксонът на колата изсвири силно.

Чакаха пред блока на Техюнг от може би петнайсет минути и Хосок започваше да съжалява, че бе поел инициативата за личен шофьор. Другите сигурно отдавна бяха в кафенето и надали щяха да останат още дълго.

- Какво се хилиш? - Хосок изгледа светлокосия в огледалото за задно виждане.

- Нищо, нищо. - Мино продължи да се подсмихва срещу екрана.

- Ясно - провлачи чернокосият. - Пак си уреждаш среща, нали?

Мино се засмя на нещо отзад и Хосок се убеди, че не го слуша. Изпуфтя ядно и отвори вратата изведнъж, излизайки отвън. Извади си цигара и я запали, вдишвайки дълбоко. Духаше студен вятър и за няколко секунди ръцете му започнаха да замръзват. Чакането го убиваше, а вече ясно започваше да усеща липсата на алкохол.
- Мамка му.

- Трепериш като надрусан. - Мино подхвърли зад него докато се промушваше извън колата. - Може ли?

Хосок му подаде цигара и другият запали също.

- Звънни му.

Мино набра Техюнг, като се надяваше този път да вдигне. На второто позвъняване това се случи и дълбокият глас на Ким се разнесе от другата страна на слушалката.

- Кажи.

- Техюнг, не мислиш ли, че е време да се домъкнеш долу, защото...

- Няма да идвам, Мино. - Те го прекъсна унило.

- Как така няма да идваш? - Хосок му хвърли поглед отстрани. Имаше чувството, че нещо горещо се надига в него и, охо, горко му на този, върху когото се излееше.

- Казах ти още в началото, че не ми се ходи и решението ми не се е променило - отвърна дипломатически Ким.

Мино въздъхна дълбоко. Знаеше, че единственият начин да убеди Техюнг за нещо, което не иска е с търпение. Явно на Хосок му липсваше такова. Преди светлокосият да беше успял да заговори телефонът му беше изтръгнат от ръцете.

- Стоя пред шибания ти блок толкова, че топките ми замръзнаха, а ти смееш да не си довлечеш мършавия задник тук!? - Хосок беше на ръба на нервна криза. - Ким Техюнг, трябват ми точно двадесет секунди да се кача горе и да те изритам надолу по стълбите и кълна се.... - Преди да успее за завърши заплашителната си реч му бе затворено. - Мамка му, затвори ми!