Празниците отминаха по-бързо отколкото беше очаквал Джимин. След шумния и весел обяд, който прекара с роднините си, той отново се завърна в тихото и напрегнато ежедневие у дома. Въпроси също имаше и въпреки многобройните му опити да скрие синините, баща му, сякаш заподозря нещо. Нищо не каза и Чим беше благодарен. И така напусна родния си град като за пореден път беше премълчал истината. А мълчанието го преследваше. На фона на веселото семейство, отношенията му с Юнги придобиваха друг вид. Тази голяма разлика плашеше Джимин. Той беше отраснал в семейна среда и се нуждаеше от тази силна обич и подкрепа. Беше привикнал към щастието и липсата на такова го ужасяваше. Кой иска да бъде нещастен?
А всичко се влошаваше. Онова студено чувство в Коледната утрин се завърна с нова сила. Дистанцията предизвика напрежение. Джимин опитваше да прескочи пропастта, която те сами си бяха изкопали, но му се струваше непосилно. Юнги не помагаше. Нещо в него съвсем се обърка. Той продължи да пие, а с алкохола дойдоха и старите кошмари. Чернокосият си търсеше причина да се скара с Джимин, да го обиди. Да го нарани. Може би това му доставяше удоволствие.
Будеше го с обиди и ругатни. Дърпаше го, буташе го. Беше онзи безразсъден Юнги, който преследваше Джимин в най-големите му кошмари. Онзи, който се подсмихваше, докато го наранява, онзи, който не казваше „извинявай”, който не съжаляваше. Но какво се случи, нали всичко беше наред? Защо отново пропадна?
Поредният коварен ден настъпи и Парк се събуди с нежелание. Беше събуден. Юнги крещеше нещо, гласът му се чуваше приглушено някъде извън спалнята. Джимин просто въздъхна изморено и стана от леглото. Тялото му беше вече малко по-подвижно, а част от синините избледняваха. И въпреки това болеше. Облече се и отвори вратата тихо. Виковете бяха спрели, но се чуваха стъпки. Джимин все пак последва звука и влезе в кухнята, където срещна Юнги. Той стоеше насред стаята, с телефон в ръка, и дишаше тежко. Изглеждаше ядосан, а това беше състоянието му, което Джимин всячески опитваше да избегне. Остана да го наблюдава още няколко секунди. Чудеше се какво се е случило, защо е ядосан. Искаше да го попита, искаше да му бъде опора, но вече достатъчно си бе патил от това.
Понечи да се върне в спалнята, тя беше негова територия тези дни, но беше спрян.
- Шпионираш ли ме?
YOU ARE READING
САМО МОЙ /YOONMIN/
FanfictionДжимин вярваше, че е открил голямата любов. Готов на всичко, за да поддържа приказната си илюзия, той започна да губи себе си. Страхуваше се. Страхуваше се от границите на любовта и момента, в който тя изстива. Главни герои: Park Jimin (BTS) Min Yoo...
