САМО МОЙ /YOONMIN/

44

- Този интерес към мен ми изглеждаше много странен. Не вярвах да е любов от пръв поглед, въпреки че аз хлътнах още щом получих цветята. - Джимин въздъхна печално. - Оказа се, че ме е следял.

- Следял те е? - Те възкликна изненадано. "Що за откачалка!" - възмути се той наум, но не посмя да сподели мислите си с русокосия. Бе прекалено рано да прави такива заключения.

- Да, разказа ми малко след като ми предложи. Бил ме видял по улиците и просто проявил интерес. Така поне той го обясни. Сега като се замисля, звучи доста налудничаво. - Те кимна в отговор. - Това, което никога не ми каза е причината, поради която е бил в родния ми град.

Техюнг се замисли. Не виждаше логично обяснение. Надали беше отишъл на почивка там, това бе Юнги все пак.

- Както и да е - Парк отпи от чая си и продължи. - Засичахме се доста често. Познавах всички семейства в града, най-малко по физиономии, но него никога не го бях виждал. Винаги беше сам и щом ме видеше не пропускаше да ме заговори...

Джимин лежеше в стаята си, загледан в тавана.

Мин Юнги.

Това име не напускаше съзнанието му. Чудеше се какъв ли е този човек. Какво намираше в Джимин? Той не само флиртуваше с него, но и подари голям букет цветя още на първата им среща. Бе толкова странно. Чернокоското имаше чувството, че е попаднал в някой сладък романтичен филм и му предстоеше да намери любовта на живота си. Постъпката на Юнги бе чаровна и мила, сама по себе си, но не се знаеше какви мисли се криеха зад нея. Човек, като Мин Юнги, можеше да си позволи букет рози и няколко закачки, предположи Джимин. Изглеждаше заможен и дори надут и момчето знаеше, че не бива да се забърква с него, най-малкото, защото бе много под нивото му.

От друга страна, какво намираше в него? Защо изобщо го бе заговорил? Нима го харесваше.

Джимин разтърси глава, прогонвайки подвеждащите мисли. Не биваше да се поддава така лесно, но усещаше как вече бе попаднал в капана на красивия непознат. "Не, това е глупаво! Градът е малък, ако скоро се е нанесъл, то просто си търси зарибявка, а аз съм бил първият, застанал на пътя му. Всичко отново ще е за една нощ, Джимин, не бива да се връзваш."

Момчето се извъртя на една страна. Очите му попаднаха на бюрото и голямата ваза с рози върху него. Когато майка му ги беше видяла, буквално беше подскочила от радост. Мислеше си, че някой влюбен красавец ги е подарил на момчето ѝ. И бе права донякъде, само че мотивът му надали беше любов.