САМО МОЙ /YOONMIN/

24

- Сър? - Техюнг подаде главата си през вратата плахо.

Получил позволение да влезе, той прескочи прага, извървявайки петте крачки бавно, с желанието да отложи разговора колкото се може по-далеч във времето. Настани се на стола срещу шефа си внимателно и положи куфарчето на бюрото. От отсрещната страна не получи никаква реакция, както и очакваше, Юнги прелистваше някаква папка и съсредоточено изучаваше съдържанието ѝ. Ким стоеше, изправил гръб без да издава и звук, опитвайки да извини нерешителността си. "Ще го изчакам да приключи, да, точно така. Няма да го притеснявам." - мислеше си той докато въртеше очи тревожно.

Техюнг не бе страхливец, не, просто бе прекалено наясно с някои неща. Бе се сблъсквал безброй пъти с изненадващите изблици на шефа си и се беше научил да премисля добре своите действия.

- За какво си тук? - Чернокосият измърмори приглушено измежду пръсти щом мълчанието стана прекалено дълго. Бе надигнал глава, впил поглед в този на Ким.

Момчето се прокашля нервно. Бавно отвори куфарчето си, изваждайки оттам калъфчето си с очила, напоследък не ги слагаше често поради мързела си, но сега всяко действие, с което можеше да загуби още време, бе от полза. Старателно избърса кръглите им стъкла с памучна кърпичка и когато ясно долови раздразнението на Юнги реши, че е най-разумно да говори направо. Извади няколко листа и свали куфарчето на земята.

Хартия въобще не му бе нужна, за да изкаже дословно думите на Югьом, но предпочете не той да е вестителя на лошите новини. Подаде листовете на Юнги неохотно и зачака бурята. 

Мин ги придърпа пред себе си, плъзгайки очите си по произволен ред. Замръзна, когато стигна до познатото име.
- Какво е това! - Викът му, макар и очакван, сепна Техюнг. - Този кучи син! - Те стоеше тихо, свъсил вежди.

По адрес на другия бяха изредени още купища обиди. Очите на Юнги бяха почернели, изглеждаше така сякаш още малко и ще изпадне в дива истерия.
- Защо ти ми носиш това, а? - Езикът на Ким се оплете, но въпросът вече имаше отговор. - Жалък страхливец! Не може да го заяви сам, толкова е смешен - Юнги изплю с омраза и зарея поглед в нищото. Страховита усмивка се появи на лицето му, истеричния му смях заля стаята.

Изглеждаше като психично болен.
- Сър, добре ли сте? - Те се пресегна, опитвайки да го достигне.