САМО МОЙ /YOONMIN/

19

Юнги стъпваше уверено, беше бърз, погледът му обхождаше всичко, проверявайки за нередности. Коридорът сякаш нямаше край, бледата светлина се отразяваше в лъскавите черни стени. Бе доста подтискащо. Джимин изпитваше съжаление към тези, които работеха там. Обстановката бе тягосна, а фактът, че шефът им ги следеше изкъсо, всяваше още повече напрежение. Юнги бе там всеки ден, винаги правеше нещо, обикаляше по кабинетите, наблюдаваше и много често съкращаваше някой "безполезен".

По-малкият мразеше проклетата фирма. Освен подтискащата обстановка, нямаше спор, че работата бе една от причините за отношението на Мин. Русокосият нямаше желание да бъде там, но нямаше и избор.

Никой не ги посрещна, бюрото на секретарката бе все още празно, цялата сграда беше някак тиха. Момчето предположи, че това се дължи на ранния час, в който бяха отишли.

Юнги сви рязко, стигайки до кабинета си. Бръкна в джоба на сакото си, изваждайки ключ, с който отключи вратата. Пристъпи вътре, правейки бърз оглед, сетне се настани на бюрото, пускайки компютъра да зарежда. Парк стоеше на вратата, впил смутения си поглед в пода.

- Сядай на дивана! - Мин нареди, очите му вече заети от монитора.

Джимин затвори вратата тихо, по същия начин, настанявайки се на дивана, служещ за почивка. В стаята бе страшно студено, момчето потрепери, свивайки се в палтото си. Юнги не обръщаше внимание на това, твърде зает със задачите си.

***

Техюнг вече тичаше по тротоара. Как нямаше място на глупавия паркинг? Наложи му се да обикаля с колата, а накрая спря толкова далече. Влетя през входа на сградата, поздравявайки секретарката с ръка. Джиу му се усмихна, свеждайки глава надолу с поруменели бузи.

Ким не се спираше пред нищо. Ловко заобикаляше всеки един застанал на пътя му, поднасяйки бързи извинения. Беше се успал. Просто супер! Юнги сигурно бе бесен. Ужас, ужас!

Младежът се хлъзна на завоя преди кабинета на шефа си, едва не падайки. Представи си как Юнги наблюдава всичко през камерите и стомахът му се сви. Пълна излагация! Какъв непрофесионализъм! Как можа да се успи? Въобще къде му беше главата? На всичкото отгоре си бе забравил чадъра! Сега цялото му сако и куфарче бяха покрити с капки дъжд, а косата му не приличаше на нищо по-различно от гнездо. Приглади я, пое си въздух дълбоко и почука на вратата. Молеше се Мин да е в добро настроение, въпреки знанието си, че впредвид обстоятелствата, това бе невъзможно.