САМО МОЙ /YOONMIN/

50

Насред шумната и оживена вечеря Джимин най-сетне се почувства щастлив. Родителите му, двамата му братовчеди и приятелите му. Всички се бяха събрали на вечеря, смееха се, разговаряха шумно и се радваха на Чим. Той не бе спрял да се усмихва. Прекрачил прага, забрави за всичко останало освен сегашния момент.

- Скъпи, искаш ли още торта? - майка му се провикна през високите гласове.

- Не, благодаря ти, мамо.

- Ех, вие младите... - възмути се Кангшим и се намести по-удобно.

- Е, Джимин, как върви с Юнги? - попита го негова приятелка. - Нищо не казваш.

- Какво става със сватбата, маме?

- Ще се омъжвате!? - братовчед му възкликна.

Няколко учудени възгласа се откроиха на фона на цялата шумотевица. Всички заглъхнаха и впериха очи в русокосия. Парк знаеше, че трябва да отговори, близките му очакваха обяснение. Но какво трябваше да е то?

- Ами... - момчето прехапа устна притеснено. - Още не сме решили нищо за сватбата. Юнги е доста натоварен и...

- Да, когато му дойде времето - помогна му Кангшим. - Кажи ми, Джин, какво стана с университета.

Джимин можеше само да благодари на майка си сърдечно. Беше го измъкнала.

***

Юнги отключи входната врата и влезе в дома си. Тишината го обгърна и той се почувства още по-зле. Сега беше сам. Отново.

Изми ръцете си и притопли храната от кутиите. Седна да се храни и пусна телевизора, нещо, което не бе правил от наистина много време. Загледа се в някакъв екшън филм и остана така за малко. Телефонът му извибрира. Беше получил съобщение от Джимин. Питаше го дали се е прибрал. Юнги понечи да го набере, искаше да го чуе, но се спря. Трябваше да му даде повече пространство. Може би не бе удобно да говорят сега щом Парк му пишеше.

Той отговори с едно просто "да" и стана от масата, оставяйки мръсните прибори в мивката.Отправи се към кабинета си, накрая на коридора. Малко работа щеше да го разсее.

В стаята бе голяма бъркотия. Всичко беше покрито с прах и миришеше на застояло. Джимин чистеше цялата къща, но в кабинета никога не влизаше. И на Юнги така му харесваше. Бе прашасало, разбира се, но само негово.