САМО МОЙ /YOONMIN/

42

Часовникът тиктакаше досадно. Минутите отминаваха бавно и еднообразно. Джимин бе пуснал телевизора на произволен канал и следеше предаването втренчено. Бе разтворил лекарството в гореща вода по-рано през деня и откакто го изпи се чувстваше доста по-добре.

Минаваше два на обяд и самотата започваше да му действа депресиращо. Беше звънял на Юнги, но той така и не вдигна и Джимин реши, че наистина няма да се прибере до вечерта.

В такъв случай защо и той да не излезеше? Имаше нужда да се разведри.

***

Техюнг потрепваше нервно с крак. Джимин закъсняваше с цели пет минути и тъмнокосият не можеше да си намери място. Може би трябваше да настоява повече с предложението си да го закара.

Бяха се разбрали да се чакат в кафене близо до дома на по-малкия. Те предположи, че той ще си хване такси до там, тъй като до колкото знаеше нямаше кола. Не смееше дори да си поръча преди да пристигне, страхуваше се да не го обиди някак. Ким си даде сметка, че всъщност те едва се познаваха. Не знаеше какво да очаква, но знаеше, че ще направи всичко възможно да му помогне.

Скоро вратата на заведението се отвори и през нея влезе Джимин, увит в дебел шал и с голямо пухено яке. Наподобяваше плюшена играчка, Те нямаше как да не се засмее при тази мисъл.

- Здравей - поздрави русокосият, настанявайки се срещу него. - Много ли ме чака?

- Не, току-що дойдох. - Техюнг бе очарован от това колко разтревожен беше другият. Та той се тревожеше постоянно. - Как си?

- Добре, благодаря, че попита. Ами ти? - Джимин го попита, започвайки да се "разопакова". Бе толкова сладък докато се мъчеше с оплетения шал.

- И аз така. - Те не се здържа и се пресегна през масата, помагайки му.

Русокосият се засмя, грачейки, когато най-сетне се отърва от задушаващия плат.

- Не звучиш много добре. Лошо ли ти е?

- Не, всичко е наред. Радвам се, че предложи да се видим.

Ким се усмихна широко и закима. В този момент млада сервитьорка донесе меню и на Джимин. Той се зачете в него, докато Техюнг го наблюдаваше скришом. Сега не бе гримиран и Те ясно виждаше подпухналите му очи, най-вероятно от болестта. Стори му се и малко блед. Почувства се виновен задето го бе накарал да излезе на студено. Ким сведе поглед щом другият надникна иззад менюто.