САМО МОЙ /YOONMIN/

22

Последен тласък, последен стон.

Юнги се отпусна на леглото с тежка въздишка. Оргазмът още го караше да потреперва и той остана неподвижен, няколко минути, с желанието да му се наслади. Този път наистина горещото чувство го разтресе. Не помнеше от кога не бе изпитвал нещо толкова силно. Джимин наистина си го биваше, ако не друго то поне беше страхотна играчка. Само мисълта, че чука точно него подлудяваше чернокосия. Някак Парк беше секси дори, докато просто дишаше. Юнги не се въздържа и го погледна. Той не бе и помръднал. Главата му бе скрита в ръцете, а дупето му все още стоеше вирнато нагоре. Чернокосият си представи как спермата му се стича по входа и тази толкова съблъзнителна мисъл го накара да потрепне. Надигна се от леглото, чувствайки се изцеден. Имаше нужда от отпускащ душ и дълбок сън. Очите му не устояха на порива да се полюбуват на меките съвършени задни части. Както си и бе помислил - бялата течност се спускаше бавно по разширения отвор, стигайки чак до топките на момчето. Мин прокара пръста си по разстоянието между двете бузи, при което Джкмин подскочи изненадано. Чернокосият обра спермата и я вкара бавно в ануса, набутвайки я навътре. Там ѝ бе мястото. Шляпна дясната буза, посмихвайки се, сетне се скри в банята.

Усетил липсата му в стаята, Джимин се извъртя на една страна, ръцете му си намериха място пред треперещите устни, краката му се сгънаха на две до плоския корем и той проплака тихо. Тялото му бе употребено за пореден път, а той не направи нищо друго освен да изчака търпеливо всичко да свърши Гърдите му се свиха болезнено, буцата в гърлото му, заплашваше да излезе всеки един момент под формата на още хлипове, но той направи всичко възможно да я удържи. Клепачите му отказваха да се спуснат за по-дълго от секунда. Взираше се в нищото и не помръдваше, не издаваше и звук. Бегло осъзнаваше, че бе в шок и макар да не се случваше за първи път, не бе по-малко неприятно. Тялото му бе спряло да трепери, очите му не се отделяха от вратата на банята, гърдите му едва се повдигаха, бе замръзнал, но сърцето му не спираше да тупти ожесточено и момчето не знаеше как да го усмири. Отвътре желанието да избяга надалеч го изгаряше, но реалността бе прекалено жестока. Нямаше сили, нямаше как.

В минутите,които прекара сам, опита да заспи, но така и не успя. Съзнанието му бе празно, просто не мислеше за нищо. Стоеше неподвижен, взирайки се във вратата.

Юнги не се забави много и скоро излезе от банята, облечен с халат. Джимин веднага сведе очи, избягвайки тези на чернокосия. Води се по слуха си, за да разбере, че по-големият си вади дрехи и се облича. Скоро усети как матракът потъва под тежестта на Мин.

Чернокосият издърпа завивката изпод тялото на Чим и внимателно го зави, сетне покри и себе си, придърпвайки се максимално до по-малкия. Парк дори не трепна щом усети прегръдката му. Следваше поредният цирк.

- Не искам да се караме, съкровище - прошепна в ухото му чернокосият.- Просто не ми противоречи отново - нареди тихо и зарови нос в изпотената коса на Чим. Дори така бе неустоим.