САМО МОЙ /YOONMIN/

63

Нощта бе настъпила. Поредната неспокойна нощ. Юнги беше излязъл да пуши, часовникът отброяваше минути след полунощ. Беше тихо. Джимин лежеше сам в спалнята. Завивките около него бяха разхвърляни, усещаше студа, нахлул в стаята. Липсваше му топлата прегръдка. Напрежението се прокрадваше в дома им от дни. Едва подобрили отношенията си, Йеджи се появи и съсипа всичко. Поне Джимин хвърляше вината върху нея. Не искаше да се признае, че и той самият се бе отдръпнал от чернокосия. Имаше нещо между тях, което пречеше на отношенията им. Джимин се чувстваше различно около чернокосия. Знаеше, че се случва нещо нередно. Ала не виждаше виновника. Той ли съсипваше връзката им? Той ли беше виновен? Или Юнги отново създаваше проблеми?

Вратата на спалнята се отвори. Юнги пристъпи в стаята. Събу анцуга, който беше нахлузил, за да не измръзне навън. С крайчеца на окото си, Джимин разпозна дрехата като своя.

Чернокосият се покатери на леглото и бавно се вмъкна под завивките. Джимин го наблюдаваше тихо, свит и обърнат към него. Юнги легна по гръб. Дълго стоя загледан в тавана, цигареният му дъх дразнеше обонянието на по-малкия. На светлината от нощната лампа, всеки малък детайл от лицето му потъваше в сенки. Миглите му изглеждаха по-дълги, челюстта - по-остра. Косата му беше рошава, над устните му се виждаха наболи косъмчета брада.

Джимин се любуваше на прелестта му с малките несъвършенства. За миг всички съмнения изчезнаха и сякаш всичко беше наред. Чим усети възбуда. Горещо чувство, което го подпали отвътре. Не бяха правили секс наскоро и той просто се нуждаеше от тази близост. Надигна се изведнъж и нападна устните на любимия. Изстена в устата му и го обкрачи. Целуваше го бързо, той дори не можеше да му отвърне.

Джимин простена отново. Издърпа ръката му и я притисна между краката си. Започна да се отърква агресивно, воден от възбудата, той се отдаде на ненаситното желание.

- Юнги, ах! - Целуваше го, опитваше да следва неговия ритъм, ала той не му отвръщаше.

Юнги стоеше, гледайки го в недоумение. Джимин надигна глава и съедини погледите им. Очите му бяха насълзени и изпълнени с похот. Желаеше го тук и сега.

- Юнги? - Чим пусна ръката му и положи длан върху млечната буза. - Какво има, любов?

- Изморен съм Джимин, а и Йеджи е оттатък. - Юнги дори не го погледна.