САМО МОЙ /YOONMIN/

89

Юнги се беше убедил в нестабилността си. Знаеше, че е способен на нещо ужасно още щом видя как собствените му ръце задушават Джимин. Знаеше, че не се интересува от нищо. Можеше да жертва, да заложи всичко само за да постигне това, което иска. Само за да има това, което иска.

Собственото му съзнание не правеше разлика между любов и нужда да контролира. Искаше да има Джимин, да го притежава, но и го обичаше. Вече не знаеше какво си въобразява, какво чувства или мисли и какво наистина се случва. Вече не пазеше репутацията си, не се придържаше към лъжата за идеално семейство, не опитваше да заблуди никого.

Беше Юнги, неподправен и извън контрол. Юнги, който не успя да удържи вътрешното си Аз – онова гласче, което викаше съмнението и яростта. Пусна всичко сдържано наяве, вече нямаше от кого да се крие.

А Джимин не знаеше какво го очаква.

***

Вятърът се бе развилнял сякаш и той се гневеше на някого. Донасяше със себе си сиви облаци, които предвещаваха буря. В този момент обаче не съществуваше по-страшна буря от тази, която готвеше Юнги на света.

Беше бесен на всичко и всички. Чувстваше животът по-несправедлив от всякога, а болката – наистина силна. Беше на път да изгуби нещо, без което не можеше да съществува, а то се намираше в ръцете на друг.

Не знаеше за кое трябва да го е яд повече. Че не беше направил нищо, когато трябваше, че не беше усетил всичко, което се бе случвало зад гърба му без негово знание или че беше изгубил толкова време вместо да отиде направо при виновника за всичките му мъки. Колко ли силен кос държеше Техюнг? Дали беше успял да омае Джимин?

-Ще те убия, копеле, ще те съсипя – изръмжа Юнги и натисна педала на гаста.

Шофираше право към дома на Техюнг с една ясна цел – да си отмъсти. Отчаянието беше усъмнило Юнги, че ще успее да си върне любимия. Какво ако Джимин вече бе направил своя избор? Какво ако откажеше да се върне? В случай че това „ако” се осъществеше, Юнги беше готов да елиминира проблема си. Щеше да заличи всяка пречка по един или друг начин и да си върне това, което му принадлежи.

Все още не можеше да осъзнае цялата ситуация. Всичко беше толкова объркано. Яростта замъгли съзнанието му и той се усети лабилен. Не можа да удържи автомобила и отби в страни от пътя. Дишаше тежко, докато опитваше да си възвърне контрола. Забрави накъде отива, забрави защо бе ядосан. Забрави кой беше виновен и какво му беше причинил. Имаше нужда от Джимин, това беше единственото, което остана в мислите му. Имаше нужда да го види, да чуе гласа му, да го прегърне. Да му каже, че го обича и повече никога няма да сгреши. По дяволите Джимин го нямаше! Бе си тръгнал, бе напуснал Юнги. Беше избягал без да каже къде отива и дали ще се върне. Юнги не можеше просто да стои и да го чака. Той му липсваше, липсваше му страшно много. Вече болеше нетърпимо.