САМО МОЙ /YOONMIN/

47

Слънцето едва изгряваше, когато алармата на Юнги се развъня и стресна спящия чернокос. Той измърмори недоволно и замижа срещу светещия телефон. Успя да спре досадния звук и се прозя широко. Завъртя се на лявата си страна и промърмори с все още затворени очи.

- Ммм, Джимин, защо не ме събуди? - Опита да докосне другото момче, но пръстите му се вплетоха в студените завивки. - Джимин? - Насили се да отвори очи, за да види, че мястото до него е празно. Възглавница също нямаше.

Юнги се надигна с нежелание. В устата му имаше неприятен горчив вкус, напомнящ му за вчерашната пиянска вечер.
- Какво направих пак? - запита сам себе си отчаяно.

Тялото му най-сетне отговори на командите да се раздвижи и той стана, влачейки крака по коридора. В кухнята беше тъмно, Джимин не бе буден. Може би.

Чернокосият заобиколи дивана, така че да вижда предната му част. И потвърди опасенията си. Русокосият спеше дълбоко с една провиснала ръка и разтворени устни, завит с тънко одеало. Защо се бе преместил?

- Джимин? - Юнги го побутна леко и момчето подскочи веднага.

Очите му се уголемиха и той се взря в тъмната фигура пред себе си. Отнеха му няколко секунди да осъзнае, че това бе Юнги.

- Защо спиш тук? - Русата коса бе щръкнала във всички посоки, широката му тениска се беше изхлузила и "оплела" около тялото. На слабата светлина, идваща от коридора, Юнги беше сигурен, че от дясното ъгълче на устните му се стичаше солидно количество полузасъхнала слюнка.

Джимин се избърса с опакото на дланта си, явно усетил какво се случва. Той се плъзна бавно от дивана и стана с известно затруднение. Юнги опита да му помогне, но другият бързо се отдръпна и тръгна към мивката със странна походка.

- Попитах защо спиш тук, Джимин? - Юнги повиши тон.

Джимин напълни шепите си с вода и наплиска изтръпналото си лице, напълно игнорирайки годеника си. Не му се водеха безсмислени разговори рано сутрин. Още повече след като решението беше вече взето.

  - Ще закъснееш - напомни тихо русокосият и подмина стъписания Юнги.

- Това заради вчера ли е? - Той тръгна след него, опитвайки да улови погледа му.

Парк се зае да сгъва одеялото на дивана. Намираше си занимание, отбягвайки другия.