САМО МОЙ /YOONMIN/

73

Джимин усещаше как хладният въздух се прокрадва по кожата му и го кара да трепери. При най-малкото движение цялото му тяло се парализираше от болка. Какво се случваше? Чувстваше главата си тежка и болезнено притисната, сякаш някой я мачка до пръсване. Не знаеше къде е, не си спомняше, но беше светло. Сънуваше ли? Опита да отвори очи, но това се оказа много трудна задача. Клепачите му тежаха неимоверно много и не можеше да ги повдигне. Не усещаше тялото си. Лежеше на нещо студеното, сетивата му бяха изострени, но беше неспособен да се движи. Чу някакъв шум, тропот. Дочу стъпки. Беше трудно да разсъждава при цялата тази болка, беше трудно да разбере, но успя да познае стъпките. Принадлежаха на Юнги.

Пред очите му пробягна сянка, не можеше да види, но усещаше чуждото присъствие. След миг то изчезна, а щом стаята потъна в тишина, Джимин се почувства уморен. Нямаше какво да го разсее и отново потъна в дълбок сън.

Събуди се още два пъти. Не бе сигурен дали бе сънувал или наистина чу Юнги. Не знаеше, но това име не бе добре дошло в съзнанието му сега. Всъщност, съзнанието му беше празно. Намери сили да отвори очи, но дори не разбра къде се намира. Опита да стане, опита да се подпре на ръцете си, но болката беше прекалено голяма. Остана там, на студения под, затвори очи отново, нямаше какво друго да стори.

***

Не знаеше колко време бе спал, не беше сигурен дали, когато отвори очи за последно беше светло или тъмно, но сега лежеше в сумрак. Около него, сякаш се разхождаха множество тъмни силуети, привиждаха му се всякакви форми, всякакви същества. Сега му беше топло, беше меко. На легло ли лежеше? Как беше стигнал до леглото? Устата му беше пресъхнала, а движението на езика извън нея му донесе много болка. Какво се случваше? Беше ли се питал това вече? Нямаше отговор, но имаше нужда да стане. Имаше нужда от тоалетна и това беше единственото желание, което надделяваше над това да затвори очи отново.

Опита да помръдне първо пръстите си. Във всяка част на тялото го посрещна болка, която го накара да свъси вежди, но дори това минимално движение беше трудно. Успя да се надигне, подпирайки се на ръце. От напуканите му устни се откъсна сподавено хлипане. Подпря се в тъмнината и усещайки стената, успя да се задържи прав. Води се по нея, докато не достигна ключ за лампа. Запали я и замижа при силната светлина. Издиша тежко и се ориентира. Беше в спалнята на няколко крачки от вратата на банята.