САМО МОЙ /YOONMIN/

81

Техюнг захвърли телефона си и въздъхна тежко. Облегна се назад в офис стола, разтърквайки слепоочията си. Вече не можеше да се съвземе от всичките напрягащи мисли. Почувства се страшно виновно, задето се държеше така. На Джимин му беше тежко, а той се правеше на сърдит. А дори не можеше да му се разсърди. Така го обожаваше, не мислеше, че някога ще може да го вини за каквото и да било. Не можеше да го вини за несподелените чувства, не можеше да го вини за нерешителността му. Не можеше да го вини, че търпи Юнги все още. Юнги, който Техюнг отдавна ненавиждаше. Не успяваше да си спомни какво изпитваше към него преди, сякаш беше толкова отдавна. Шефът му винаги бе бил неприятен. Често сменяше настроенията си, вбесяваше се лесно и винаги искаше невъзможното. Нещо беше разклатило психиката му отдавна, беше се променил. Тогава Ким не знаеше причината, но може би тя бе била Джимин.

- Джимин, побъркваш ме! – възкликна той отчаяно и се приплъзна към бюрото. Върху него отново беше настанала бъркотия, въпреки че той дори не работеше. Не можеше да се съсредоточи върху друго освен Джимин. Искаше му се да го види.

Чувствата му ставаха все по-силни, тялото му също започваше да реагира. Изминалата нощ го беше сънувал, но от невинни и красиви картини, изпълнени със смеха и усмивката му, нещата ескалираха и скоро виждаше голото му тяло, чуваше възбуждащия му глас. Събуди се еректирал и изпотен. Почувства се като разгонен тийнейджър, жадуващ за секс. За първи път от месеци наистина усети нуждата от секс. Това го изплаши. Желанието да докосне Джимин го изплаши.

И ето, че отново мислеше за него.

Разтърси глава и размърда мишката на компютъра, за да светне монитора. От прекалено много време бездействаше. Трябваше да прегледа доста документи, да направи статистика, която да бъде представена на утрешното събиране на персонала. Това беше последното, което му се правеше, но и нещо, което не можеше да отлага повече.

Преди да продължи с работата си, или по-скоро да започне да работи, не пропусна да погледне телефона си за нови съобщения. Искаше му се да пиши на Джимин, но не знаеше какво да каже. Страхуваше се, че става прекалено ангажиращ и желанието му да помогне се превръща в ревност. А не биваше. Беше се разбрал с Джимин да си останат само приятели. Не искаше да го притиска, решението си оставаше негово и Техюнг се боеше, че ако се намеси, ще го изгуби завинаги. Очакваше някакъв знак или...