САМО МОЙ /YOONMIN/

71

Измина цяла седмица след последната им кавга. Джимин се подобряваше, отново се усмихна, въпреки че бе трудно. Юнги не повдигна въпроса за Техюнг, не обясни и поведението си в онази вечер. Върху това се градеше връзката им - недоизказани неща.

Джимин се стараеше да игнорира мислите си за Техюнг. Чувстваше се виновен, за дето го подлъга така. Не биваше да го целува, така само щеше да го нарани. А Те не заслужаваше това. Беше му звънял няколко пъти. Джимин или не вдигаше или разговаряше отдръпнато с него.

Още не беше намерил сили да признае на Юнги. Боеше се, а премълчаното му тежеше. Всичко се обърка. За миг беше щастлив, а след това отново пропадна. Опита да бъде силен, да не се предава. Да вдигне глава и да посрещне цялата гадост, която се изсипваше отгоре му. Опита, но вече нямаше сили.

Последна надежда остана чуждата помощ. Търсеше подкрепата на Техюнг, търсеше съветите на лекари. А те дори не посетиха терапевта. Юнги го увери, че е записал час и в последния момент позвъни на Джимин да му каже, че няма да успее. Може би причината наистина беше работата, но отказа му разочарова Парк малко или много. Поредното разочарование. Преглътна го.

Сега Юнги беше на друга вълна. Държеше се много добре, дори прекалено. Не повишаваше тон, не нареждаше. Остави контрола изцяло в ръцете на Джимин. Каквото кажеше Джимин, това се случваше. И с каква полза? Джимин не можеше просто да нареди "промени се" и Юнги да го изпълни. За жалост не ставаше така.

Юнги му бе споменал и за банкета, като отново остави Джимин да реши. А той искаше да се разведри, затова прие. Да стои затворен у дома по цял ден не му се отразяваше добре. Единственият човек, който виждаше, беше Юнги, а това не бе достатъчно. Искаше да поговори и с Техюнг. Не можеше да остави нещата така. Приятелят му се надяваше на чувства, които Джимин не изпитваше. Не искаше да го залъгва, не искаше да го нарани и най-добре беше да спре всичко още в началото.

В деня на празненството Джимин се събуди уверен и готов за това. Беше решен да го направи и нямаше да позволи на страха да му попречи. Юнги беше на работа, това бе и последният му работен ден до края на празниците.

Прибра се вечерта, взе си душ и се оправи. Джимин го чакаше търпеливо. Спомни си за последното им излизана преди повече от два месеца. Тогава, когато празнуваха рождения му ден. Тогава се запозна и с Техюнг. Даде си сметка колко много неща се бяха случили за толкова малко време. Колко много промени настъпиха. Той самият се промени, стана по-смел и решителен, макар и още да бе беше сложил край на токсичната връзка.