Стъклена Любов

Глава 86

Валъри

Месец по късно

Деймън вече се оправя и ходи с патерици. Още не е слизал по стълбите понеже не знаем как дали ще успее да се й си след това, но физиотерапевта каза че ще пробват докато е и той тук. Започва да се опитва и с патерици с които ще му е по ледни да изкачва стълби.
Вече спи на леглото при мен. Не бях много съгласна за да не го ударя пред нощта, но не иска да вижда ортопедичното легло вече.

"Ммм" измрънка и отвори очите си щом чу алармата ми. "Колко е часа" попита ме щом спрях звука.

"Седем"

"Честит рожден ден любима" да, днес имах рожден ден. 18 Май. Вече съм на 26 години и живея заедно с мъжа си и майката на бъдещият му син.

"Благодаря"

"Обърни се малко към мен де." Обърнах се с лице към него. Погали бузата ми с палец и се усмихна леко. "Липсваш ми"

"Деймън буквално постоянно сме заедно."

"Не ме разбираш. Липсва ми да си моя. Ако не те помоля не ме докосваш."

"Не е вярно" поставих ръката си върху неговата която все още милваше нежно бузата ми. "Може да не те прегръщам, но го правя за да не те нараня"

"По този начин се нараняваме повече"

"Кога стана такъв лигльо" изкикотих се и го целунах нежно. "Как може да те обичам толкова много?"

"Най накрая го каза"

"Не разбирам"

"Почни три месеца не си го казвала"

"Ама наистина си лигльо. Нали си мафиот не е хубаво за професията ти"

"Сега съм е болничен и правя каквото си искам"

"Айде стаявай да те облечем че след малко ще дойде човека. Ще слезеш по стълбите днес"

***

След два маса физиотерапевта дойде. Направиха си раздвижванията и заедно с помощта на Макс и Доминик слезе на долният етаж и пак се качи а след това отново слезе понеже искаше да постои малко долу.

"Колко е хубаво да си тук" чух глада на Алиана докато изпращах възрастният мъж до вратата. Щом се върнах при тях видях че тя беше седнала до него.

"Добре ли си?" Погалих косата му и се усмихнах.

"Да. Съвсем скоро ще тръгна сам да си ходя"