Love scenario ~Sope~

~061~

От името на Юнги*

Петък.

Последните часове в петък ми бяха любими. Имахме два поредни часа музика и госпожата не отделяше очи от сайта за запознанства. Почти никога не ни обръщаше внимание, стига да не вдигахме много шум. Не знам как още не са я спипали. Но не се оплаквах, малко свободно време нямаше да ми навреди. Можех да правя каквото си исках, доста добра сделка, а? А единственото време когато не се занимаваше със случайни възрастни мъже онлайн, бе когато преподаваше на собствения си клас. За другите паралелки, включително и нашата не ѝ пукаше кой знае колко. Страхотна жена!

Повечето ми съученици просто си писаха домашните, докато други слушаха музика със слушалки. Трети път играха на покер и залагаха мижавите си дневни джобни. А аз? Възползвах се от дадената ми свобода и излизах навън в коридорите за малко спокойствие. Нищо лично към класа ми, но не можех да ги търпя. Предпочитах да прекарвам времето си сам навън, отколкото при тези неандерталци. Може би еволюцията при тях не се е получила.

А и ми беше по-интересно да гледам през прозореца към двора. По това време десети клас имаха физкултура навън и ги гледах как се препъват един след друг. Навън бе сигурно нула градуса, но това не пречеше на учителите да ги водят навън за малко упражнения на "чист въздух". Макар че чист въздух в Корея трудно можеше да се открие.

Но поне това ме разсейваше от всичко ставащо напоследък. Имах един проблем и неговото име бе Чонг Хосок. Нямам си и на представа какво да правя относно чувствата си към него. Чаках тези емоции да избледнеят с времето, но колкото повече ги игнорирам, толкова по-силни стават. Наистина го харесвах. Той е единственото нещо, за което си мисля напоследък. Голям дразнител. Заедно с това усещах някаква болка в гърдите си. Все едно сърцето ми бе станало твърде голямо за тялото ми. Да криеш чувствата си бе по-тежко, отколкото предполагах.

- Идиот... вината е само и единствено твоя. Защо трябва да си толкова прекрасен? - прошепнах на себе си и се облегнах на прозореца. От всички хора на този свят се влюбих именно в него. Все едно преследвах невъзможното. Той бе перфектен, откъдето и да го погледнех. Умен, красив, талантлив, забавен, мил... и още милион работи, за които няма да ми стигне времето да изброявам. Съчувстваше на хората и винаги помагаше на останалите без дори да се замисли. Толкова е добър и внимателен... направо беше нелепо. Дори не ми се струваше реален. Боже, защо не можех да спра да мисля за този палячо? Просто едно момче. Просто съученик. Просто приятел. - Но нещата никога не са толкова прости, нали?