Love scenario ~Sope~

~041~

От името на неутрален разказвач*

Заради снежната виелица, цялата театрална трупа бе заключена в училище за през нощта. А Хосок обмисляше да скочи през прозореца. Защо? Заради голяма вероятност да сънува шибаният си кошмар. Щеше да е много приятно да почне да вика посред нощ и да събуди всички момчета наоколо.

Може би ако будувам цяла нощ, нищо няма да стане... а можех да съм вкъщи и да си гледам сериала. А сега не мога да напусна тази шибана сграда. Направо страхотно!

- Ей, добре ли си? Изглеждаш блед. - отбеляза Юнги до него. Вървяха към физкултурния салон на първия етаж, където щяха да прекарат останалата част от вечерта.

- Пф, кой го каза?

- Сериозен съм. Да не е станало нещо? Какво има? - попита отново той. Хосок не издържа на цялото това внимание и погледна надолу, отбягвайки очите му.

- Няма нищо, просто съм... изморен. Да, изморен съм. - излъга и ускори крачката си.

Когато влязоха в салона настана кратка и неловка тишина. Още не можеха да повярват, че ще пренощуват в тази грозно жълта зала. Същият цвят бяха и лудниците.

- Та... някой да знае къде са матраците? - попита Сехун.

- Не са матраци, а дюшеци. - поправи го Джимин и мина напред. Отиде до другия край на салона, където се виждаше една малка бяла врата. - Всеки салон си има хранилище като това. Тук са дюшеците и други неща, които едва ли ще ни потрябват. Доколкото виждам разполагаме с около двадесет, но дори да не ни стигнат, по всяко време можем да попитаме момичетата за допълнително.

- Какво друго има тук? - Шиумин се приближи към малката стаичка и започна да разглежда като малко дете. Прерови всеки кош и всеки рафт, докато не откри чифт въжета за скачане. - Оле! Въжета! Не че се хваля, но като малък бях много добър. Рекорда ми беше май петдесет и две. Малко съм позагубил тренинг, но сигурно с малко упражнения—

- Няма начин да си направил толкова, без да се спънеш. - прекъсна го Сехун. - Айде на бас, че няма да успееш до края на вечерта.

- Колко пари предлагаш? - усмихна се лукаво Шиумин.

- Ще ти плащам обяда другата седмица. Сделка? - двамата си стиснаха ръцете и почнаха да броят подскоците. Междувременно останалите момчета си бяха взели дюшеци и ги бяха настанили на най-случайните места. Скоро целият салон бе покрит с тях. Беше въпрос на време някой да се спъне.