Love scenario ~Sope~

~046~

От името на неутрален разказвач*

Коледа беше тъй обичан празник. Време, което да прекараш с прекрасното си семейство. Дори да не бе толкова прекрасно, колкото изглеждаше. Всяка фамилия имаше своя собствена традиция за празника и всяка година се стараеше да я спазва.

Например родата на Шиумин и Джънгьон се събираше извън града при тяхната баба. Три поколения сядаха на една голяма дървена маса, за да отпразнуват този светъл празник. Всички носеха по нещо вкусно и домашно, с което да се подкрепят. Все пак им трябваха сили за коледните игри, които организираха всяка година. Шиумин ставаше много състезателен и често побеждаваше с маааалко измама. Но това си остава нашата малка тайна!

От друга страна, при Джимин бе далеч по-спокойно. На Коледа баба му и дядо му идваха на гости и вечеряха заедно. Малкото им семейство ценеше времето си заедно повече от всичко друго на света. Бяха наистина очарователна комбинация.

При Хосок нещата бяха с една идея по-модерни. Нощта на Бъдни вечер той и родителите му оставаха будни и си правеха филмов маратон чак до десет часа сутринта. Точно когато си разменяха подаръци. Снабдяваха се с достатъчно бисквитки и напитки, за да издържат цяла нощ. Повечето пъти баща му заспиваше към последните филми, но Хоби и майка му се правеха, че не забелязват.

Мнозина обичаха това време. Една от малкото им възможности да се видят с близките си, без никакви тревоги. Не случайно този празник бе любим на много. Не на всички, разбира се. Определено имаше хора, които не искат да прекарат допълнително време със семейството си.

Чудесен пример беше Юнги. Да, той обичаше родителите си. Да, бяха добри хора. Но понякога можеха да са малко... досадни. Той никога не е бил от разговорливия тип, затова лесно се дразнеше от милионите въпроси, които му задаваха.

- Видях, че оценките ти по химия и литература са се подобрили от миналата година. Най-после си решил да ги вземеш на сериозно, а? - попита баща му, докато вечеряха. За разлика от предишните семейства, те нямаха никакви специални традиции. Просто вечеряха заедно, а на сутринта си раздаваха подаръци. Това е. Но поне украсата бе красива.

- Явно... - промърмори Юнги под носа си.

- А какво стана с онези твои приятели? Джаксън, Джени, Боби и Марк? Отдавна не съм чувала нищо за тях! - спомена майка му. Беше вързала изрусената си коса на опашка, за да не ѝ влиза в лицето, докато яде. Макар минала четиридесетте години, все още изглеждаше млада и силна. Купуваше си най-странните и екзотични кремове за лице. И очевидно работеха.