Love scenario ~Sope~

~088~

От името на Юнги*

Петък.

За всичките си осемнадесет години живот, не съм постигал кой знае какво. Признавам си го. Без проблем мога да кажа, че съм си пропилял живота.

Защо ли?

Бях отгледан от стриктни родители и имах само две възможности как да се развия. Да ги слушам мирно и да стана перфектния син, който искаха. Или да не давам пет пари за тяхното мнение и да правя каквото си искам, само за да ги ядосам. И разбира се, тръгнах с второто. От тук идваше и проблемът. Може би ако бях поел по правилния път, сега нямаше да се съжалявам толкова много, нито да си пропилявам живота по толкова жалък начин.

Защото си бях наумил, че ако се бунтувам, най-после ще ме забележат и ще започнат да ми обръщат повече внимание. Но стана точно обратното. Правех глупост след глупост, навличах си неприятности и тъй подобни, а те просто... се отдалечаваха от мен. Все едно не искаха да имат нищо общо с такъв провал. Не ги виня де. В крайна сметка сам взех решението да се правя на лошо момче и заради мен сме в лоши отношения.

Вината винаги е била моя. Друг е въпросът дали някога ще мога да си го призная.

И както вече казах, заради този тъп избор не спирах да си навличам белята. Но по-лошата част бе, че не можех да спра. Може би намирах удоволствие в това да нарушавам закона? Преди да се усетя, бях попаднал в някакъв кръговрат, от който не можех да се измъкна. Вече всички ме знаеха като "това момче" и несъзнателно си бях изградил репутация. Дори да се бях пробвал да се променя преди години, нямаше да мога да избягам от името, което си бях направил.

Затова си казах майната му. И така продължих да се правя на интересен. По този начин си пропилях живота всъщност.

И макар да не можех да си спечеля вниманието на родителите ми, успях да омая доста други хора. Имал съм доста партньори ако трябва да бъда честен. Обаче никой не се задържаше достатъчно дълго, за да го нарека мое гадже. Идваха и си отиваха, все едно не беше кой знае какво.

Реално не беше. Никога не е било.

Просто не бях голям фен на частта с "любовта" или "сродните души", за които всички мои връстници говореха. Не схващах защо всички искаха да открият своята половинка. Просто си губиха времето с тези простотии. Досега бях живял всички тези години без човек, който истински да ме обича и си бях съвсем наред.