~080~

77 14 6
                                    


/главата може да съдържа малко adult content, четете на свой риск/

От името на неутрален разказвач*


Събота.

- Идвам! - извика Юнги от кухнята, когато чу да се звъни. Някой доста настоятелно натискаше звънеца и нямаше намерение скоро да спре. Мин прибра чипса, който досега ядеше и изтича до входа, нетърпеливо.

Звънецът продължаваше да си звъни, което малко или много изваждаше русокоското извън нерви. Много добре знаеше кой го прави и че е нарочно.

- И първият път те чух. - заяде се Юнги още с отварянето на вратата и застана пред Хосок, който само се усмихваше невинно. В едната си ръка държеше чанта с малко храна, която бе купил преди малко, а другата бе застанала пред звънеца в готовност. - Ако още веднъж натиснеш този шибан звънец, няма да те пусна вътре.

- Просто исках да се уверя, че работи. Какво да направя, че лесно се изнервяш? - засмя се кестенявото момче и влезе в къщата, все едно бе негова.

Днес двамата се бяха уговорили да прекарат целия ден у Мин, тъй като имаха златната възможност да останат насаме. Родителите на Юнги бяха на една от хилядите си срещи извън страната, за да представят някаква важна презентация, а Джихун бе отишъл на гости у свой приятел, за да играят на обичайните си видео игри. Дори бе взел Холи, домашният им любимец, заедно със себе си. Което значеше, че двете момчета имаха цялото това място само и единствено за себе си. Беше си голяма рядкост.

Хосок остави покупките си на малката масичка във всекидневната и се настани удобно на дивана. Русокоското го последва и огледа каква храна бе напазарувал за днешната им среща. И остана приятно изненадан от голямото и богато съдържание.

- Купил си доста неща, а? - спомена Юнги, когато извади покупките една по една. - Имаме соба, бекон, яйца, чесън... нали знаеш, че имаме храна и тук? Ти буквално си изкупил целия магазин, все едно нямаме нищо за ядене. Дори чесън? Сериозно?

- Не знаех кои продукти имаш и кое не, а исках да си сготвим рамен за вечеря. Така че реших да взема всичко нужно. Но се съмнявам да имаш нещо против от повечко храна, нали?

- Не ми е проблем колко храна си донесъл, защото в крайна сметка ще изядем всичко за отрицателно време. Проблемът ми е, че си изхарчил твърде много излишни пари. А и ти си просто гост, би трябвало аз да отговарям за готвенето и домакинството.

Love scenario ~Sope~Donde viven las historias. Descúbrelo ahora