Love scenario ~Sope~

~040~

От името на неутрален разказвач*

Петък.

В драмсъстава цареше хаос. Днес беше първият ден, в който репетираха без да гледат сценария. И очевидно, никой не си знаеше репликите.

- Чейонг, дори нямаш толкова много реплики! Как може да не си запомнила нито една? - попита Сокджин, напълно отчаян от тазгодишната трупа. Децата не бяха лоши актьори, имаха добри умения. Но до там. Тяхната памет бе като на златна рибка и не можеха да направят нищо по въпроса.

- Съжалявам! - извини се момичето. - Напоследък съм доста заета с един проект по изобразително и нямам никакво свободно време...

- Ох, защо всички деца от художествената паралелка са така разсеяни! - шепа ученици погледнаха Джин малко накриво. Не им харесваше да говори по този начин за паралелката им, но още повече не им харесваше факта, че бе прав. - Нека върнем от репликата на Момо.

Японката наново си каза думите и този път Чейонг не сгреши. Отпред поставяха първата картина, отново, която представляваше малък спор между Момо, Чейонг и Хьонджин. Останалите ученици седяха тихо на чиновете отзад и следяха внимателно сцената. От време на време Сехун подаваше реплики, когато някой си забравяше думите. А това ставаше често. Но момчето не се оплакваше, обичаше да говори и да бъде център на вниманието. Такава златна възможност не бе за изпускане.

И така повтаряха и повтаряха, докато не се хареса на Джин. Което бе меко казано трудно. Междувременно, младежите даваха всичко от себе си. След час и нещо репетиции, дойде частта на Хосок и Шиумин. Двамата излязоха отпред, изпълнени с увереност. Която, разбира се, бе бързо потушена от забележките на господин Ким.

- Шиумин, за кой път трябва да ти кажа да се изправиш—

- За бога, аз съм изправен като дъска за рязане! - отвърна изнервено момчето. - Още малко и ще гледам тавана!

- Ти ли си учителят тук? А? Ти не се виждаш отстрани каква стойка имаш, така че не се прави на многознайко! - скара му се Сокджин и бързо му запуши устата. Повече никой не чу Шиумин да се оплаква за каквото и да е. Джънгьон бе повече от благодарна, че няма да слуша мрънканията на братовчед си.

След още час стигнаха и до края на първа картина. Всички бяха изтощени, дори тези, които не играха днес. Седмицата беше дълга и имаха нужда да разтоварят цялото насъбрало се напрежение. Да не говорим колко облачно и мрачно бе времето напоследък. Не бе спряло да вали сняг от вече седмица. Колите не се виждаха от снега, улиците бяха заледени, а хората замръзваха от студ. Приличаше на малък апокалипсис за някои. Но поне с това ужасно време имаха по-голям шанс за дървена ваканция. А никой не отказваше малко почивка от училище.