Love scenario ~Sope~

~008~

От името на неутрален разказвач*

Събота сутрин. Слънцето грееше, а птичките пееха. Във въздуха се носеше лек аромат на току-що окосена трева. Сутринта започна привидно добре.

Но само привидно.

Хосок се прозя лениво, таман събудил се от дълбокия си сън. Все още по пижама, слезе долу, точно на време за закуска. Приготвена от баща му, разбира се. Колкото и да обичаше майка си, не можеше да отрече, че тя готви ужасно.

След като си довърши бърканите яйца, се върна обратно, за да се облече и приготви. Искаше да изведе кучето си, Майки, на разходка в парка.  

След като намери кучето си на дивана, му сложи каишка и тръгнаха.

- Излизам! - извика Хосок от прага. Отвори вратата и с Майки поеха в посока към парка.

Във въздуха се носеше онзи така приятен мирис на дъжд, който Хоби толкова много обичаше. Наслаждаваше се на хубавото време колкото се можеше повече, защото знаеше, че скоро щяха да дойдат студените зимни дни, в които излизането нямаше да е толкова често.

Като изключим, че кучето му стресна две котки и една кола за малко да ги сгази, се движеха без проблем. По улиците липсваше трафик, нормално за този ранен час през уикенда. Всичко вървеше добре.

Скоро стигнаха до парка и Хосок реши да пусне Майки сред полянката в началото. Какво пречи да остави кучето да потича на свобода?

- Айде, Майки! Не се отдалечавай! - предупреди го момчето преди да го пусне. Животното хукна напред, радвайки се на вятъра и обградилата го зеленина. А Хосок се настани на една близка пейка, като си извади телефона, за да види дали някой не му бе писал.

Никакви известия.

Дори и от Джимин? Очакваше да му пиши. Почти винаги му пишеше по това време. Дали беше зает? Можеше да прави нещо друго... или дори да си пишеше с някой друг. А какво ако си пишеше с Юнги? Невъзможно, все пак му нямаше номера! Нали...?

Хосок се скастри на ум, че се паникьосва твърде много. Напълно ненужно! Всичко щеше да е наред.... Джимин скоро щеше да му пише... Юнги сигурно бе на майната си... а кучето му гонеше някакво животно и се отдалечаваше все повече и повече—

Добре, явно не всичко беше наред.

Майки гонеше някакъв кафяв пудел, доколкото виждаше Хосок. При това в напълно друга посока, отивайки все по-навътре в парка. Скоро щеше да влезе и в горичката до тях, затова и Хоби хукна след тях.