Love scenario ~Sope~

~076~

От името на неутрален разказвач*

Събота.

- Хьонг, излизам! - извика Джихун, докато си взимаше голямата черна раница, пълна с всякакви джаджи за видео игрите си. Днес щеше да ходи на гости на свой приятел и цял ден щяха да стриймват, затова и трябваше да е добре подготвен. Цялата тази екипировка не беше за нищо. Да си млад геймър не бе просто хоби, а цяла неплатена работа. Отдаваше ѝ се напълно.

- Кога ще си вкъщи? - попита Юнги когато отиде до входната врата, за да изпрати по-малкото си братче.

- Може би довечера, зависи дали няма да имаме технически проблеми като предния път и... чакай малко, досега не си ме питал такива въпроси. Откога си толкова заинтересован от личния ми живот?

- Не е ли нормално да искам да знам кога ще се прибереш?

- За теб не е. Нека позная... Хосок-хьонг ще ни идва на гости, нали?

- Толкова ли е очевидно?

- Определено. - засмя се чернокоското. - Но спокойно, няма да се връщам скоро, така че ще имате предостатъчно време само за себе си. Но пак казвам, не го правете на дивана. Гледай да се преместите поне в твоята стая или нещо от сорта.

- Защо винаги си мислиш, че ще правим секс когато ни идва на гости?

- Ами така правеше с предишните ти–

- Предлагам да се разкараш от полезрението ми, преди да съм се изнервил твърде много. - прекъсна го Юнги със сериозен и застрашителен тон.

Джихун само се изсмя в лицето на батко си и самодоволно излезе навън, като го остави напълно сам с проблемите му. Юнги щеше да посреща Хосок след броени минути и щяха да прекарат целия ден заедно. Само че нещо го човъркаше отвътре. Дали бе от притеснение? Само че нямаше никаква причина за каквото и да е притесняване... но въпреки това можеш да усети как стомахът му се преобръщаше. Но освен това, чувстваше и силно, наистина силно вълнение.

Все пак щеше да се вижда с любимото си гадже. Макар на моменти да беше малко досаден.

* * *

ShiningHobi:
Почти стигнах (≧∇≦)/

Юнги прочете последното съобщение на Хоби и напълно се панира. Остави телефона си настрана и се върна към подреждането на всекидневната, в която шеташе от вече половин час. И въпреки това все още не му изглеждаше достатъчно чисто и спретнато. Но точно когато се канеше да изтупа възглавниците от дивана, чу звънеца. Пое си дълбоко дъх и остави чистенето на страна, за да отвори на приятеля си.