Love scenario ~Sope~

~016~

От името на Юнги*

След като се уверих, че Холи имаше достатъчно храна, излязох навън, заключвайки след мен. Днес нямаше никой у нас, както обикновено. Родителите ми отново бяха на майната си в Токио по скапаните си конференции. Работеха като търговски представители още от както се помня и често ходеха в Япония на срещи с възможни спонсори. Пълна шитня, но нямаше нищо да променя с оплакване. Отдавна си бях свикнал да се оправям сам, просто чаках да свърша преебаното даскало и да се изнеса. Да отида някъде далеч от тук. Но за всичко си имаше време, предполагам.

Тръгнах надолу по улицата и веднага съжалих, че не се облякох по-добре. Не можеха ли да предупредят, че ще е толкова студено днес? Даваха го с високи температури, но го усещам като десет градуса. Може би, ако си сложа качулката ще се стопля малко?

- Какво по дяволите? Защо си тук? - кресна някой зад мен, паникьосано. Но още преди да се обърна можех да позная кой е.

Мама му да еба... трябваше да си сложа качулката по-рано.

- Какво искаш, Чонг? - завъртях се и видях обърканото лице на Хосок да стои на няколко метра от мен. - Аз просто си вървя по пътя към спирката по-надолу, за да хвана автобуса към парка. Все пак днес ще се събираме с Джимини и другите. - вдигнах рамене и си продължих по пътя без да му обръщам никакво внимание. Обаче той не се спря. Защо ли не се изненадвам?

- Ама... защо минаваш точно от тук?

- Какъв е този въпрос, за бога? Живея малко по-нагоре. Може би на седем минути път от тук? Не съм засичал, така че не мога да кажа с точност. Жалко, а? - вече ставаше досаден с тези въпроси. Какъв му беше проблема?

- Трябва да се ебаваш с мен. - въздъхна и си разтърка слепоочието. Не е нужно да се филмира толкова. - Аз живея тук... - посочи една къща близо до нас с малко балконче на втория етаж и зелена градина отпред. И най-после разбрах защо стоеше ококорен насреща ми.

През цялото това време сме били от един и същ квартал? А аз си мислех, че не може да стане по-зле!

- К-какво? - дори не знаех какво да кажа. Самият факт, че досега не сме се засичали ми се виждаше странен. Като малък постоянно излизах насам и играх с децата на моята възраст. Но не и с него? Дали е просто съвпадение? Или не е излизал навън? Няма начин, социална пеперудка като него ще е стояла през цялото време на някоя площадка или в градината му. - Но как не съм те виждал? За седемнадесет години живот тук все трябва да съм те мяркал... нали?