Love scenario ~Sope~

~054~

От името на Хосок*

Събота.

Напоследък снежните бури и валежи бяха спрели, позволявайки на слънцето да се покаже. На теория времето бе прекрасно. Да, но сега снега се бе изпарил и бе оставил само и единствено лед. И какво става, когато стъпиш на него? Подхлъзваш се. А като се подхлъзнеш? Падаш си на задника и после те боли с часове.

И ето ме мен, подпрян на оградата пред вкъщи, като едва си усещах задните части. Днес трябваше да се видя с Юнги, относно шофьорската книжка и утрешния ми изпит. Но така като гледам, сутринта ми почна много добре. Сега оставаше да се блъснем някъде за капак на всичкото отгоре. А може би това бе знак от съдбата. Може би съм се подхлъзнал на излизане от вкъщи, като символ на провал.

А може би просто бях непохватен и това нямаше нищо общо със съдбата и вселената, и други бабешки глупости.

Но в момента други работи ме вълнуваха повече. И под други работи имах в предвид Юнги. От седмица се опитвах да го отбягвам, но се оказа по-трудно от очакваното. Освен общите часове по химия и литература, репетициите на актьорското и обедните почивки, се засичаме постоянно в коридорите. Не че не искам да го виждам. Проблемът е, че като го видя сякаш забравям как се общува нормално. Завързва ми се езикът и изведнъж започвам да нервнича.

Просто... дори аз не знам какво става. Да, може би го харесвам. Може би искам да сме повече от приятели. Но само може би. Не си изваждайте прибързани заключения. Все пак той е... той е просто един... добре де, не мога да се сетя за лоши качества. Но защо? Преди месец можех да изброя поне десет негови недостатъка. Но сега сякаш няма. Атрактивен е, забавен е, има страхотен характер, неочаквано добър приятел е, талантлив и остроумен и по дяволите защо е толкова перфектен?

Може би наистина искам да сме повече от приятели.

- Йо, Хосок. - обърнах се и видях ментовата му глава на другата улица.

- Юнги! - извиках в отговор и усетих как стомахът ми прави кълбо. Всичко щеше да е наред, нямах причина да се притеснявам. Просто щеш да ми даде няколко съвета за шофирането. Това е. Най-много да се блъсна някъде и да убия и двама ни без да искам. Хах, тогава наистина щяхме да станем Ромео и Жулиета.